Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Седмицата на бързи обороти" с водещите събития на международната сцена

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На "бързи обороти" програма "Хоризонт" на БНР представя водещите събития, фокусирали вниманието на света през изминаващата седмица:

На историческа среща  НАТО обяви Русия за най-голямата заплаха за сигурността си, покани две нови страни да се присъединят и обяви, че разполага 300 хиляди военни в Европа. Алиансът отново призова Москва да прекрати военните действия, но според западните служби президентът Владимир Путин не се е отказал от намерението си да завземе по-голяма част от Украйна. 

НАТО определи Русия като "най-пряка заплаха" за сигурността на съюзниците. Това е записано в новата концепция на алианса, одобрена от лидерите на държавите-членки на срещата им на върха в Мадрид.

Алиансът призова за пореден път Русия да спре войната срещу Украйна и отговаря на агресията с въоръжаване и разширяване. Столтенберг подчерта, че опасността е изключително сериозна, ако войната прерасне в открит военен конфликт между Русия и НАТО.

Срещата в Мадрид ще остане в историята и с поканите за членство към Финландия и Швеция след отпадането на турските възражения. Двете страни до неотдавна се гордееха с неутралитета си.

Във видеообръщение към лидерите на алианса украинският президент Володимир Зеленски заяви, че страната му се нуждае от оръжие и 5 милиарда долара на месец, за да финансира военния отпор срещу руското нашествие. Според Зеленски Москва ще отправи поглед и към други страни.

Президентът на Русия Владимир Путин реагира на новините от лидерската среща на НАТО в Мадрид със серия от обвинения. Путин обяви НАТО за остатък от вече отминала епоха - тази на Студената война, чиято цел в Украйна е да реализира имперски амбиции. Путин твърди още, че не го притеснява присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО.

Конкретно през седмицата руският гарнизон на стратегическия Змийски остров в Черно море беше изтеглен, обявиха министерствата на отбраната и в Москва, и в Киев. Украинските власти съобщиха че това е станало след масиран далекобоен артилерийски обстрел срещу острова, а руските - че това било "жест на добра воля", за да може Украйна да възстанови износа си на зърнени култури по море. Външният министър на Украйна Дмитро Кулеба окачестви като пореден опит за "омаловажаване на едно поражение" заявленията на Москва.

Гледните точки на Русия и Запада се сблъскаха и по друга ос през седмицата, а лидерите на Г-7 и руския президент  Путин, образно казано, се "сритаха по кокалчетата". По време на срещата си в Германия лидерите на седемте най-развити икономики бяха записани да се подиграват на руския президент Путин как е позирал гол до кръста няколко пъти за руски медии, също така е яздил кон, носил пушка и ловил риба. Владимир Путин не им остана длъжен.

През тази седмица приключи историческия процес за атентатите в Париж от 2015 година, при които загинаха 130 души, а над 350 бяха ранени. Основният обвиняем по делото Салах Абдеслам беше осъден на доживотен затвор без право на замяна. Това е най-тежката присъда във френския наказателен кодекс. Софи, оцеляла от стрелбата в концертната зала Батаклан все още не е преодоляла травмата от случилото се.

И още един дълъг процес завърши с осъдителна присъда - американският певец Ар Кели беше осъден на 30 години затвор за сексуални посегателства над деца и жени. 55-годишният R&B изпълнител беше обвинен, че е използвал известността си  в продължение на повече от две десетилетия, за да примамва жени и деца и да ги насилва сексуално.

Певецът беше осъден и през септември миналата година в Ню Йорк за рекет и трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Облечен в затворнически панталон и тъмни очила, изпълнителят отказа да направи изявление и не реагира при произнасянето на присъдата.

Чуйте цялото предаване от звуковия файл.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна