В седмица на поредни политически сътресения, добили дори международен скандальозно-дипломатически характер, в "Изотопия" поразсъждавахме какво ще бъде лятото от гледна точка на обикновеното, но не съвсем, жълто паве. Скромните ни съждения без претенция за житието и страданията на историческата настилка, която тъпчем по какви ли не поводи и с какви ли не лозунги, включват много музика, документални записи, щипка фантасмагория и порядъчна доза ирония. Всяка прилика с действителни лица и събития е... Е, вие си знаете.
След като управленското cuatro си стана класическа тройка, стана тя каквато стана. Някои от диванчето може и да са изпели песента за главата на патката, обаче fancy депутатите и съпридружните им пеят друго.
И понеже нищо в политиката и белота не важи особено дълго, след има-няма две седмици четворката на приливи и отливи започна да прилича на кръгла двойка, скрепена от няколко свободни електрона, пардон, депутати, които крепят темелите на държавността. Дали преговарящите ще го докарат до заветната бройка и по-важното, ако успеят, дали ще я задържат? Привидно никой не знае. Дори Христо Петров (Ицо Хазарта), който инак си знае и признава, че не си правил сметката, когато влязъл в парламента. Важното било да излезе сметката за хората, които протестираха край Народното събрание в подкрепа на досегашното управление.
Шегите с Хазарта и древното му ЪПсурдистко минало настрана, една от крилатите фрази сред протестиращите, достойна за рефрен на старта на политическото лято, бе поука от бабата на мъж, подкрепящ правителството: "Не е важно какво яйце ще снесеш, а как ще го окрякаш."
Онази първа вечер, в която хиляди се събраха в подкрепа на отстранения от председателското място в НС Никола Минчев, не беше нищо кой знае какво за паветата, тъпкани от много повече и много по-дълго. Иновациите все пак бяха две. Едната я знаят всички – хем протест, хем в подкрепа на управляващите. Втората си имаше и буквална форма, освен съдържание.
Насред стотинките за Костадин Костадинов и колегите му от "Възраждане", яйцата за част от останалите депутати, чаша вода за народен представител на ГЕРБ-СДС, към представителите на парламентарните групи, свалили с гласовете си Минчев, полетяха и малки черни пластмасови топки. Нещо, което опитните репортери, отразяващи протести, май-май не бяха виждали досега.
А вечерта на черното топче може да е била като нощта на белия автобус за по-опитните депутати, част от които и този път се озъртаха как и откъде да напуснат парламента.
"О, миг, поспри!", каза в същата вечер Христо Петров, който излезе под дъжд от аплодисменти, вместо топчета и добре познатите на редица протестиращи яйца.
Като сме тръгнали по пътя на жълтите павета и до болка познатото върху тях, да не пропуснем контрапротестите, които се оказаха контра на подкрепата, но пък съвсем класически по съдържание – срещу властта.
Все пак някои не си признаваха, че искат да свалят управлението тук и сега. Демонстриращ, слязъл от учудващо бял автобус с кърджалийска регистрация, заяви, че идвал за почивка на жълтите павета. На жълтопаветно-почиващите даваме съвет: да викнат за компания онези трима приятели – Виолета, Иван и Стефан, които преди три години плажуваха насред ремонта на недалечната от паветата улица "Граф Игнатиев". Те разбират летните работи дори през зимата.
Важното и за почивките, и за протестите е да имаш човек, с когото да ги споделиш.
Инак нашенската контра на контрата може да роди необозримото – затова наистина имаме хора за всичко, включително за хороводната защита на правата, свободите и възраждането. Само по-полека с паветата, ще усетят, ако не ги тъпчете истински. Или както повелява грешноговорът на премиера в оставка – "истенски".
И така, истинската, че и истЕнската турбуленция започна. Само че нито публиката, нито паветата са вчерашни. Клети днешни депутати, депутатки и депутатчета, министри, министърки и министърчета, много преди вас мат`риал за премахването на байтошовизма е имало далеч повече по паметливите и вече не чак толкова жълти павета.
Веднага даваме пример от 1989-а. Не е лято, а си е декемврийска зима. Множеството иска незабавната отмяна на член първи от Конституцията, който тогава бетонира не, ами направо павира властта. И тогава са викали "мафия", "оставка" и "демокрация". И тогава – за невиждащите, нечуващите и непомнещите, е имало майки с колички. Пред хората говори лидерът на прясно основания СДС – д-р Желю Желев. Масово при появата му скандират "президент". Нищо непознато от по-ново време – Желев е приветстван като герой, а всеки депутат, излизащ от Народното събрание – освиркван. Останалото е история, която, под една или друга форма, със сходни или скромни мащаби, се повтаря. Драматично като обезглавяване в стил "Червено и черно". Само дето паветата са жълти.
И като поеха тежестта на гражданското недоволство, поеха и тази на синдикалното. А тя си има цена, калкулирана пред парламента съвсем буквално в материализиралата се количка за пазар на работещите.
Какво ли ги чака паветата след поредните протестиращи, след повехналите потребители, под слънцето и под краката ни? Каквото и да се предположи за тежките ни столични жълтурковци, със сигурност се знае едно – ще преживеят и това лято, ако ги има.
Защото жълтите павета са от особена изчезваща порода. А на протести автоматично стават част от своеобразна Червена книга на културното наследство. Да си припомним вечер №56 от протестите през 2020 г., когато изчезнаха 6 кв. м. от настилката, а част от изкъртеното дори се превърна в оръжие срещу полицаите.
Тогавашният зам.-кмет на София и историк Тодор Чобанов обясни колко е трудно да се поръчат нови от Будапеща. Изчисли, че една партида струва 700 лв. на кв. м. Че можем да ги вземем само от Унгария е ясно отдавна – заради уникалната технология, по която са направени преди повече от век. Поръчани от тогавашния кмет Мартин Тодоров.
Жълти павета има не само в София, но не са същите. Във Велико Търново са поставени през 30-те години на миналия век. Направени са от различен материал, съвсем българско производство, и – за разлика от столичните – не се ползват за политически излияния.
Софийските и търновските обаче си приличат по това, че вече почти не са останали майстори, които да могат да ги пренарeдят.
Друга особеност на столичната жълтопаветщина е, че въпреки ограничените количества с резерви, които Общината притежава, тук и там изскачат павета далеч от центъра на София. Като тези, които павират образцова ясла от 50 години насам. Или шестте кв. м., които се озоваха в частен дом в квартал "Гео Милев" през 2018 г. Собственичката се свърза с местната власт, за да ги предаде за съхранение. Други обаче не са толкова съвестни и ги пазят за себе си.
Още преди години Тодор Чобанов е казвал, че много американски туристи, пък и дипломати, на гости в София сравняват жълтите ни павета с пътеките в "Магьосникът от Оз" на Лиман Баум, където малката Дороти с червените обувки потраква по жълта настилка. Сравнението направи и Джон Кери при посещението си у нас през 2015 г. Тогава той беше държавен секретар на САЩ.
Наскоро жълтата пътека на Дороти бе намерена дълбоко под водата, но не с жълта бийтълска подводница, а с изследователския кораб "Наутилус" и цялата техника, налична на него, за проучването на хавайския морски национален резерват Папаханаумокуакеа.
Папаханаумокуакеа е сред най-големите защитени морски зони в света, но, за съжаление, от нея са проучени едва 3%. За да си представите колко малко е това: Папаханаумокуакеа е голяма колкото Балканите по три.
Учените проучвали хребета Лилиуокалани, когато се натъкват на гледка, прилична отстрани на път с жълти павета. Можете да се убедите сами онлайн, а можете и да следите работата на експедицията постоянно, защото членовете ѝ често-често качват видеа. От това разбираме за удивлението им от хавайските жълти павета:
Учените се питат дали това е пътят към Атлантида, дали пък наистина не е пътят на Дороти, признават колко е странна и необичайна гледката и заключават – въпреки че са под водите на Хаваи, се чувстват като археолози на Везувий.
Най-вероятно идеалните 90-градусови пукнатини, които изключително много приличат на павета, са се образували от чести нагрявания и охлаждания при вулканична дейност в подводната планина Нутка.
Обратно на сухо в София, където е ясно, че няма да докараме хавайски павета, ако прецакаме малкото останали столични. Те са ни все по-скъпи с хода на времето, но дори преди да се появят, за да походим по тях, пак са си излизали солено. За да ги има въобще, кметът през 1906 г. Мартин Тодоров сключва външен заем с германски банки за 35 милиона златни лева. Парите трябва да се изплатят за 50 години, освободени са от налог за всички времена. И сега, и тогава това е особено много, но заемът се взима с амбицията София да стане истинска европейска столица, заменяйки калта с модерен паваж. Казано по модерному – "истенски" паваж.
Сега ги ползвахме за пореден път като политическа арена, но те помнят и времената, в които вдъхновиха музикалния фестивал "Жълтите павета", чиято основна движеща сила е Теодосий Спасов. Помнят как станаха име на сайта "за умни и красиви новини" "Жълто паве", откъдето се похвалиха, че с такова наименование със сигурност ще ги запомним.
Паветата помнят и как преди дни спортен журналист от Bulgaria ON Air реши да поиграе футбол с депутатите край парламента. Иначе непримирими противници в зала, тези, които се отзоваха на подаванията, правеха все едно и също – просто играха. С колегата Влади Радославов разцъкаха Тошко Йорданов от "Има такъв народ", Йордан Цонев от ДПС, Георги Ганев от "Демократична България", Венко Сабрутев и Татяна Султанова от "Продължаваме промяната".
Така че нека обичаме паветата, нека ги пазим, защото те помнят всички умнотии и глупотевини в центъра на София, освен това тежат, ако някой ги изкърти и вземе, че ги запрати по нас, защото не е много-много по fair play-я в обичайните ни спор(т)ове.
Чудите се какво ли биха казали жълтите павета, ако можеха да говорят? Тогава си пуснете звуковия файл!
Снимки: Диана Костова, Ани Петрова, БГНЕС, www.pixabay.com
