Изследователи в Австралия и в САЩ се включват в многомилионен проект за връщане на изчезналия тасманийски тигър, известен и като тасманийски вълк, предаде Би Би Си.
Последният хищник от този вид, официално наричан тилацин, умира през 30-те години на XX век.
Екипът от учени зад проекта казва, че има възможност той да бъде пресъздаден с помощта на стволови клетки и технология за генно редактиране, така че първият тилацин да се върне в дивата природа до 10 години.
Други експерти са скептични и смятат, че възстановяването на изчезналия вид е научна фантастика.
Тилацинът е наричан тасманийски тигър заради ивиците по гърба, но на практика е торбест бозайник, което отглежда малките си в торбичка като кенгуруто.
Екипът от австралийски и американски учени планира да използва стволови клетки от живеещи сега торбести животни с подобна ДНК, след което да използва генно редактиране, за да "върне към живот" изчезналия вид или да се доближи изключително много до него.
Това би било забележително постижение, изискващо редица научни пробиви.
"Смятам, че до 10 години можем да имаме първото живо бебе тилацин, след като ловът доведе до изчезването им преди близо век", заяви проф. Андрю Паск, който ръководи проекта от Университета на Мелбърн.
Популацията от тасманийски тигри намалява след пристигането на хора в Австралия преди десетки хиляди години, и отново след появата на дивото куче динго.
В крайна сметка торбестият хищник остава да живее на свобода само на остров Тасмания, където е изтребен с ловуване.
Последният тасманийски тигър умира в зоологическата градина на Хобарт, столицата на Тасмания, през 1936 г.
Ако учените успеят да пресъздадат животното, това ще стане за първи път в човешката история, но мнозина експерти се съмняват, че това е възможно.
"Пресъздаването на изчезнали видове е фантазия", казва проф. Джереми Остин от Австралийския център за древна ДНК пред "Сидни морнинг хералд". По думите му проектът е "повече за привличане на медийно внимание, отколкото сериозна наука".
Идеята за връщането към живот на тасманийския тигър се върти от над 20 години. През 1999 г. Музеят на Австралия започна да проект за клониране на животното, като различни опити са правени периодично през годините за извличане или пресъздаване на ДНК от проби.
Последният такъв проект представлява партньорство между учени от Университета на Мелбърн и базираната в Тексас компания "Колосал" (Colossal). Американската фирма привлече вниманието на медиите миналата година с плановете си да използва подобна технология за генно редактиране за връщане към живот на вълнестия мамут – технологичен подвиг, който още не е направен.
