В парламента продължават опитите да се постигне консенсус за председател на народното събрание след изминалите два дни на гласувания, които не доведоха до избор за високия пост.
48-ият парламент продължава да е без председател вече трети ден. Новите номинации, направени вчера, не доведоха до резултат. Предложеният от ГЕРБ Вежди Рашидов сам си направи отвод, а втората кандидатура на “Възраждане“ Цвета Ангелова не събра необходимото мнозинство.
Балотажът между най-многото събрали гласове – Йордан Цонев от ДПС и Кристиан Вигенин от БСП също се провали, защото нито един не събра достатъчно гласове, за да оглави Народното събрание. Днес следва нова процедура и нови кандидатури.
“Някои наричат това поведение “партизанско“, аз не бих го нарекъл така. Зад всичките тези действия има една проста истина и тя е, че в момента сме в много сложен преходен процес – не само смяна на поколенията, не само смяна на приоритетите, смяна на целите пред държавата, но има е едно общо желание за фундаментална промяна. Очевидно е, че последните 10-15 години на управление по някакъв начин не са одобрявани от обществото и то иска тази промяна. Тези, които не искат да гласуват, също казват – искаме промяна, но не това е начинът. Проблемът в момента е, че голяма част от обществото пасува, излизат само най-активните. Все пак сме такъв тип представителна демокрация и представителите казват, че е невъзможно на този етап, да се създаде стабилно мнозинство“.
Това каза в интервю за БНР политологът Георги Киряков.
“Този, който ще бъде избран като председател, ще модерира работата на това Народно събрание. А работата му ще бъде изключително трудна при тази неспособност на народните представители да излъчат някакво стабилно мнозинство. Който е да е председател на Народното събрание, ако трябва да се вземе решение по дадена точка, законопроект или по дадено решение, това ще е изключително трудно. Срещу себе си ще има същите народни представители, които сега не успяват, неспособни са, да създадат елементарно единство.
От много време има упреци към българските политици, че не спазват обещанията, дадени преди изборите. В момента поне две от парламентарните групи спазват напълно обещанията си. Те обещаха, че няма по никакъв начин да влизат в каквато и да е колаборация с ГЕРБ, ДПС, “Възраждане“ и т.н. Вижда се, че това спазено обещание води до точно този резултат“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.
Според него “дори да се постигне консенсус за фигурата на председател на НС, много трудно после може да се постигне консенсус за кабинет. Много трудно може да се постигне консенсус за гласуването на бюджета за следващата година, по темата за инспектората на ВСС, за плановете за възстановяване на парите от ЕС, които ще дойдат.
Понеже тези сили са казали – ние с ГЕРБ и ДПС няма да решаваме тези важни въпроси за България, такъв ще е резултата и след време, независимо дали ще бъде или няма да бъде избран председател на НС“.
Няма разписана процедура…
“Ако се направи стъпката да бъде избран председател на НС, този председател ще поеме горещия картоф в ръцете си.
Трябва да бъде завършено първото заседание, на което по конституция трябва да бъде избран председател и зам.-председател на НС, за да се отблокира работата на този парламент. Никъде няма разписана процедура, ако не може да се избере председател на парламента, какво се случва.
Вчера чух от конституционалисти това, че изборът на председател на НС не блокира възможността президентът да даде мандат на първата политическа сила, което е някаква форма на вакуум в конституционния механизъм в България.
Имаме прецедент, Народното събрание трябва да се заеме и с това включително, трябва да се намери квалифицирано мнозинство, за да се промени конституцията. Този блокаж, който в момента е заради липсата на конституционни текстове, да бъде преодолян.
Правилата са динамични, няма един път завинаги установени правила на парламентаризма. Където имаме демокрация, правилата могат да бъдат променяни. Те зависят от мнозинствата и парламентаристите“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
