Българи поставят началото на проучването на пещерите в Албания

Пещерняците са хората, които изследват едни от последните бели петна в познанието за планетата ни. 

Преди 30 години български екип започва да проучва пещерите в Албания и така поставя началото на спелеологията в тази балканска държава. 

Беше като приказка, разказва Алексей Жалов, ръководител на многобройни български и международни експедиции. Тази есен той запозна публиката на Банско филм фест с българския принос в Албания.

"През януари 1991 г. получих писмо на странен език, който тогава не ми беше понятен и който впоследствие се оказа, че е албански. В него доайенът на албанските пещерняци - дотолкова, доколкото ги имаше, пишеше, че научил от едни французи за нас, че сме много добри спелеолози, много изявени, и ако може - да си сътрудничим... От това писмо започна всичко" - казва Жалов в интервю за БНР.

По онова време Албания е затворена страна, почти нищо не се знае за пещерите там и това е шанс българските спелеолози да бъдат пионери в проучванията. От 1992 г. започват систематични експедиции.

Първият спомен от Албания

"Една ограда, в един мъглив ден, отваря се врата и двама граничари с ватенки, ушанки и шмайзери ни говорят нещо на непознат език. След това добре облечен човек, говорещ перфектен английски, ни кани в един офис, пита ни къде отиваме, ние му отговаряме и той се бие по главата. Това бяха първите дни на албанската демокрация". 

"В Шкодра, където месец по-рано имаше студентски вълнения и бяха убити трима студенти, местата, където бяха убити на улицата, бяха оградени с камъни и бяха пълни с цветя. Нямаше ток, нямаше вода и вечерно време по улиците се стреляше - беше ноември 1991 г."

Това обаче не спира българските спелеолози и така биват открити и описани 268 пещери. Освен това изследователите ни работят за утвърждаване българското малцинство в тази страна, което бива официално признато от Тирана през 2017 г.