7
В покрайнините на София, на около 7 км североизточно от града, където Владайската и Перловската река се събират, преди да се влеят в Искъра, се намира Обрадовският манастир. Той е сред най-старите известни манастири около днешната столица и е посветен на свети великомъченик Мина, египетски войн, загинал за Христовата вяра. Счита се, че на това място през XI век бил разположен голям манастирски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради, духовно училище и метох на Света гора, откъдето поклонниците се отправяли за Атон. Духовното средище било част от манастирите, съставляващи Софийското Светогорие. Нашествията на кръстоносците, а после и на османските турци заличават постепенно Светата обител и едва в началото на ХХ век (1927 г.) местните жители се натъкват на останките ѝ. Възстановяването на манастира започва през 1942 г., а след 1989 г. обителта постепенно започва да привлича поклонници от цялата страна.
“В манастира притегателна сила има чудотворната икона на Св. Вмчк Мина, а от 2010г. насам и частица от неговите свети мощи също са обект на поклонение – разказва игуменът на манастира отец Борис. – Така всеки, който пристъпва към тях с вяра, чистосърдечна молитва и искрено упование в Божието милосърдие получава бързата помощ по молитвеното застъпничество на свети Мина. Често пъти бездетни семейства, които дълги години се опитват да станат родители, скоро след молитва при чудотворната икона се сдобиват с рожба. Необвързаните се венчават за подходящия човек. Най-много обаче са изцеленията на тежкоболни хора. Имаме случаи, когато самите лекари казват на пациентите си, че са направили каквото са могли и останалото зависи от Бога. Сами ги изпращат да се помолят тук на чудотворната икона и светите мощи на св. Мина. Разбира се, там, където има молитва и вяра, Бог благодатно действа и проявява Своите Велики чудеса.“
Затова, в дните около празника на светеца на 11 ноември, когато Православната църква отбелязва паметта му, потокът от вярващи към манастира не секва. И докато чакат смирено да се поклонят пред иконата и мощите, хората споделят помежду си свидетелства за чудесата и положителните обрати в живота им, благодарение на застъпничеството на св. Мина. Записват и имена за Свети литургии и четат благодарствени молитви, принасят дарове пред чудотворната икона:
“В манастира, сами ще видите, в по-голямата си част идват млади хора – отбелязва отец Борис, който с радост наблюдава младите семейства. – Разбира се, всеки по различен начин бива призоваван от Бога да върви по пътя на спасението. Рано или късно това се случва. У всеки един от нас е заложено от Твореца да имаме това религиозно чувство да търсим Бога. Важното е да попаднем на правилното място, защото днес е модерно младите хора да се увличат по източни учения, окултизъм, а това е пагубно за душата. Когато обаче открият пътя към Църквата, това няма как да не ни зарадва.“
В двора на манастира, където царят присъщите за такива места спокойствие и безвремие, срещаме младо семейство с новородено дете. Майката Таня добросърдечно и с усмивка се съгласява да сподели какво я води в Светата обител:
“Имам вярата във всички светци и в живота доста са ми помагали. От известно време не бяхме идвали насам и затова решихме отново да дойдем. Самият храм ни е много на сърце. Затова сега доведохме с нас и малкия Валентин.“
За краткото време, докато се радваме на есенната картина и уединение в манастира, се разминаваме и с млади родители, избрали да кръстят рожбата си именно тук, за да расте здрава и закриляна от покровителя на християнското семейство св. Мина.
В същото време работата по възстановяването на манастирския комплекс продължава, като целта е да бъдат съградени отново параклисите и сградите, където пак да закипи духовно-просветителската дейност.
Снимки: Дарина Григорова
