Българските гражадни, самоопределящи се като роми и като турци, са намалели слабо в сравенине с преброяването преди десет години.
При миналогодишното преброяване близо 12%, или всеки осми човек от ромското население на страната ни, са неграмотни. Този дял е 3,4% и 0,5% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Това сочат данните от преброяването на населението, оповестени от Националния статистически институт.
Хората от 15 до 29 години, които не работят и не учат, са най-много сред ромите - над 62%, следвани от 38% за турската и 17,5 на сто за българската етническа група.
4,4% от населението или малко над 266 000 души, са се самоопределили към ромския етнос, 8,4% или 508 000 души – към турската етническа група и близо 85 на сто или над пет милиона и 118 000 души – към българската. Това показват данните за етнокултурните характеристики от преброяването от миналата година.
Председателят на НСИ Атанас Атанасов уточни:
"Тези резултати включват майчин език, етнос, вероизповедание, които се събират само по време на преброяване, тоест веднъж на 10 години. Това, което е важно да отбележим е, че данните регистрират как хората се самоопределят", посочи Атанасов.
В градовете живеят над 77 на сто от българския, близо 39 процента от турския и 51 процента от ромския етнос. Застаряването засяга в най-голяма степен хората от българската етническа общност. Данните от преброяването сочат още, че 51,4 на сто или над 3 милиона души са отговорили с „да“ на въпроса „Религиозен ли сте?“, а близо 25 процента – с „не“.
Директорът на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ коментира:
"Може да се каже, че намалява вярата".
Хората, самоопределили се към християнско вероизповедание, са малко над 4 милиона и двеста хиляди души. Мюсюлманско вероизповедание са посочили над 638 000 души, юдейско – 1736 души, а други вероизповедания са посочили над 6400 души.
Предстои оповестяване на данните за миграция, раждаемост, жилищни условия на населението, състав на домакинствата и семействата.
