Административният съд във Варна е отменил заповеди от дирекция "Социално подпомагане"-Варна, според които четири деца трябва да бъдат отведени от семейната им среда във Варна и временно настанени в Център за настаняване от семеен тип в с. Кичево.
В мотивите си съдът сочи свидетелски показания на съсед, който е живял дълго време в една сграда със семейството. Той е заявил, че „децата са били винаги чисти, нахранени и неагресивни. Изключително скромни и тихи, те не създавали проблеми на съседи, техните родители също. Жилището им било хигиенично поддържано“, посочват от Административния съд във Варна.
В своето решение съдът приема, че няма доказателства, че е защитен "най-добрият" интерес на децата, с оглед предприетата мярка за отнемането им от родителите и временното им настаняване в ЦНСТ. Съдът подчертава, че ответникът не е направил преценка на физическите, психическите и емоционалните потребности на децата. В хода на делото не се е доказало и че те са агресивни, физически или психически наранени, или път че живеят в среда на насилие или психически тормоз, в състояние на стрес. Съдът е намерил като недоказано твърдението в заповедите на ответника, че ангажираността на родителите към децата им е недостатъчна.
В мотивите си съдът сочи, че настаняването на дете извън семейството е крайна мярка за закрила, която следва да се прилага при наличие на една или повече от предвидените в закона предпоставки. Правото на детето да запази личните отношения с родителя си е защитено от международното право, което осигурява детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Това непосредствено, спешно разделяне е възможно в случаите на малтретиране, но в настоящия казус категорични и безспорни данни за това няма, подчертават от Административния съд във Варна.
Съдът е приел, че в интерес на децата е те да останат в семейството на своите родители. Решението е съобразено със Закона за закрила на детето.
