Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Украйна, банкови проблеми, тревога за климата - акценти от седмицата по света

Светлинен поздрав в Лондон за началото на мюсюлмански свещен месец Рамазан (Рамадан), 23 март 2025 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

През тази седмица:

  • Украйна получи за първи път бойни самолети от натовски държави и обещания за още военна помощ от Запада на фона на спекулации около китайския план за край на войната и стремеж на Москва да се сближава все повече с Пекин.
  • Проблемите около втората по големина швейцарска банка намериха радикално решение, но притесненията за световната банкова система остават. 
  • ООН би тревога, че климатът се затопля по-бързо от очакваното, макар все още да има шансове за обрат.

Темата "Украйна"

В международния новинарски поток доминираше темата “Украйна” със събития и изказвания, които сочат, че краят на войната едва ли е близо. Русия нанесе нови смъртоносни удари по различни украински градове, а украинските сили бомбардираха с дронове цели в Крим. Съобщено беше и за продължаващи боеве по целия фронт. Укранската армия обяви, че подготвя контраофанзива в донбаския Бахмут - полуразрушеният град е на самата фронтова линия и е арена на породължаващи ожесточени боеве. Украинските позиции около този град бяха посетени в сряда от президента Володимир Зеленски. След това Зеленски посети и в южния град Херсон, където миналата есен украинските части отблъснаха руското настъпление.

Руският президент Владимир Путин пък се появи изненадващо в Севастопол на анексирания от Русия полустров Крим, след което отиде и в донбаския Мариупол, който руските удари превърнаха в град-призрак, преди Москва да го обяви за “освободен”, според своето разбиране за ситуацията. На излъчените по руската държавна телевизия кадри Путин беше показан да говори местни жители пред новопостроени жилища.

След неочакваните си посещения в Крим и Донбас руският президент посрещна пищно в Кремъл китайския си колега Си Цзинпин. Нарече го “свой голям приятел”, обеща на Китай още природен газ и покани китайския бизнес да инвестира все повече в Русия. Китайският президент пък изрази убеденост, че Владимир Путин има подкрепата на руския народ.

И макар акцентът на посещението да беше поставен върху всеобхватно сътрудничество в икономиката и енергетиката, двамата са обсъдили и китайския план за мир в Украйна. По тази тема Си Цзинпин не направи публично изказване, а Путин нарече плана добра основа "урегулиране на украинския конфликт".

Украйна обаче смята, че преди каквито е да било преговори, Москва трябва да се изтегли от окупираните територии - нещо, което не фигурира в китайския план. Киев настоява пред Пекин да бъдат взети предвид и украинските виждания, заяви президентът Володимир Зеленски.

Скептицизъм към предложенията на Китай показва и така наричаният от Путин “Колективен Запад”, който смята, че Русия се възползва от китайските инициативи, за да замрази конфликта по своите правила. Според генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг Западът трябва да е готов да подкрепя Украйна за дълга война.

В Украйна тази седмица са пристигнали първите бойни самолети като помощ от натовски държави. Става дума за четири изтребителя МиГ-29 от Словакия, като още девет такива машини Братислава ще изпрати на Киев до седмици. Северна Македония, която също е член на НАТО, обяви от своя страна, че е изпратила в Украйна щурмови Су-25. Европейският съюз реши да осигури на Киев един милион бронебойни снаряда. Това за първи път ще стане и чрез финансирани от ЕС общи поръчки, в които са готови да се включат повечето от страните-членки. Освен това държави, разполагащи със запаси от боеприпаси, ще могат да изпратят количества, като бъдат компенсирани за това от общ европейски фонд, а държави, които имат оръжейна индустрия, ще бъдат насърчени да увеличат производството, предвижда одобреният тази седмица от Европейския съвет план.

Наред с това стана известно, че САЩ ще ускорят изпращането на танкове "Ейбрамс" и първите от тях ще пристигнат в Украйна още тази есен, което е с година по-рано от първоначалния план. Великобритания пък обяви, че, заедно с танкове "Чалънджър", ще предостави на Киев бронебойни снаряди с обеднен уран. И въпреки уверенията на Лондон, че обедненият уран е стандартен компонент и няма нищо общо с ядрените оръжия, Русия видя "крачка към изостряне на ситуацията до ново, опасно равнище", както се изрази външният министър Сергей Лавров. А от изказване на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев стана ясно, че Русия претендира не само за анексираните четири украински области, а и за така наречена "санитарна демилитаризирана зона" около тях с ширина между 70 и 100 километра.

И ако изобщо става дума за някакви дипломатически успехи, те се изразяват само в това, че от тази седмица украинско зърно отново може да бъде изнасяно през Черно море по така наречените “безопасни коридори”. Сделката, постигната с посредничеството на ООН и Турция, беше удължена, макар и само с 60 дни. Съдбата й зависи от това доколко Русия ще получава улеснения за износа на свои храни и торове на фона на международните санкции.

Проблеми в световната банкова система

Наред с Украйна, не-по-малко място в новинарските емисии заеха проблемите около световната банкова система. 

Водеща новина по тази тема стана решението за изпадналата в затруднение швейцарска банка “Креди Сюис” - след 167 години съществуване тя е погълната от най-голямата швейцарска финансова институция - банката “Ю Би Ес”. Като “най-доброто в настоящата ситуация" определи това решение самият президент а Швейцария Ален Берсе. „Фалит на толкова системно важна в глобален мащаб банка би довел до непоправими икономически последици“ – така швейцарският финансов министър Карин-Келер-Сутер аргументира предоставените държавни гаранции за мегасделката.

Действията на швейцарските власти бяха приветствани както отсам, така и отвъд океана.

Според американския финансов министър Джанет Йелън банковата система на САЩ вече се е стабилизирала, тъй като регулаторните органи с предприели решителни действия. Йелън не изключи да се стигне и до нови мерки, за да бъде предотвратен евентуален “ефект на доминото”. След фалита на калифорнийската “Силикън вели” и на базираната в Ню Йорк банка “Сигничър” много клиенти на други подобни по големина банки теглят парите си, за да ги депозират в по-големи финансови институции.

Макар да призна, че сътресенията в САЩ и Швейцария могат да увеличат рисковете и в Европа, председателят на управителния съвет на банката Кристин Лагард увери, че банковият сектор в зоната на еврото е устойчив. Политическо послание в този дух се съдържа и в общата декларация, която приеха лидерите на страните от еврозоната.

Още протести във Франция заради пенсионната реформа

Пенсионната реформа във Франция остана и тази седмица източник на високо напрежение, което няма изгледи да бъде потушено. След като, за да прокара реформата, правителството заобиколи парламента с конституционна процедура, тази седмица бяха поискани два вота на недоверие - единият от крайната десница, а другият - от една от центристките партии. И двата вота бяха отхвърлени, но с крехко мнозинство от само девет депутати. И въпреки че бъдещето на кабинета беше поставено под въпрос, президентът Еманюел Макрон даде да се разбере, че няма да отстъпи. Според него реформата, която предвижда повишаване на възрастта за пенсия от 62 на 64 години, е необходима, тъй като системата е пред колапс. Макрон увери, че иска да подобри напрегнатите отношения с профсъюзите и да ги включи по-тясно в обсъждането на бъдещи реформи. Заявеното от него обаче не успокои духовете. Протестите в цялата страна продължиха, включително със стачки и блокади. При нови безредици в Париж демонстранти чупиха витрини, палиха гуми и контейнер за смет. Подпалено беше и кметството на югозападния град Бордо. Заради безредиците беше отложено планираното за края на тази седмица първо посещение на новия британски крал Чарлз във Франция.

Подновяване на диалога Белград-Прищина

На срещата си в Охрид сръбският президент Александър Вучич и косовския премиер Албин Курти са се споразумели за начина, по който да изпълняват вече поети ангажименти, макар да не е подписан документ. Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел, под чиято егида се проведе срещата, наблегна на ангажимента на Косово да създаде подходящо ниво на самоуправление за сръбската общност. Премиерът на Косово Албин Курти представи резултатите от срещата пред парламента в Прищина, като заяви, че страната му трябва да изпълни договорените мерки. В замяна Сърбия би се съгласила повече да не блокира членството на Косово в международни организации, макар и без да признава официално съседната държава. Президентът на Сърбия Александър Вучич декларира, че страната му иска нормални отношения с Косово, но в същото време предупреди, че няма да подпише законово обвързващи документи.

Ново напрежение по оста София-Скопие

И докато около преговорите между Белград и Прищина все пак прозвучаха нотки на предпазлив оптимизъм, по оста София-Скопие се появи нов повод за напрежение. Във вторник стана известно, че българския клуб "Иван Михайлов" в Битоля е заличен от Централния регистър в Северна Македония. Това решение на Министерството на правосъдието е мотивирано със законодателните промени, въвеждащи нови изисквания за имената на подобни организации. 

София реагира остро на действията на Скопие. Като “безпринципни и тенденциозни” ги определи Министерството на външните работи. Президентът Румен Радев припомни задължението на Скопие да впише българите с своята конституция като условие България да даде зелена светлина на преговорите за еврочленство на съседната държава. Че това е задължение на Северна Македония към самия ЕС напомни и германският външен министър Аналена Бербок по време на тазседмичното си посещение в Скопие. Както тя се изрази, "ако македонските политици не искат младите да напускат Република Северна Македония в посока Европа, трябва да направят така, че държавата им да бъде в Европа".

Тревога за климата

Тревога за климата се съдържа в огласения тази седмица доклад на ООН. Той констатира че средната глобална температура на въздуха се повишава по-бързо от очакваното. Според доклада заложената в Парижкото споразумение граница от градус и половина повишение ще бъде премината още през следващото десетилетие. Това ще доведе до все по-чести природните бедствия като големите наводнения по крайбрежните зони. Такива вече би имало всяка година, вместо един път на век, както в миналото. Най-пагубните ефекти от затоплянето все още могат да бъдат избегнати, ако държавите побързат с отказа си от употреба на изкопаеми горива, смятат авторите на доклада, който генералният секретар на ООН Антониу Гутериш нарече “ръководство за оцеляване”.

Целия обзор на международните новини, които привлякоха най-голямо внимание през седмицата, слушайте и в звуковия файл. 

По публикацията работи: Николай Петров

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна