От началото на март т.г. във Facebook широко се разпространява твърдение за наличие в хляба на аминокиселината L-цистеин, която се произвежда от животински и човешки източници - пера и коса. Към 20 март публикацията е споделена над 1300 пъти.
Към поста е прикачен скрийншот от заглавието на статия, което твърди, че "Не само буболечки, рога, копита и човешка коса има в заводския хляб с разрешение на ЕС. Запознайте се с Е-920. L-цистеин".
Информацията за L-цистеин, произведен от човешка коса, не е нова. Още през 2014 г. информационен сайт съобщава дори, че според учени най-голямо количество коса, използвана заради аминокиселината в нея, идва от Китай и се събира от тамошните бръснарници и фризьорски салони.
За да провери информацията, БНР се обърна към специалист в областта на "Технология на хляба" от Университета по хранителни технологии (УХТ) в гр. Пловдив. Доц. Цветана Гогова определи като "абсурдно" твърдението, че заради наличието на аминокиселината следва, че в хляба се съдържа човешка коса, рога, перушина.
Какво е L-цистеин?
L-цистеинът е заменима аминокиселина, която се синтезира от човека и участва в изграждането на косата, кожата, ноктите. В аптеките се предлага на таблетки като добавка, получена по микробиологичен път. Кодира се като E 920.
За приложение в хранително-вкусовата промишленост под формата на добавка Е 920 е одобрен с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета посредством създаване на Списък на Съюза на добавките и храните.
А в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 231/2012 на ЕК от 9 март 2012 г. за определяне на спецификации на добавките в храните е ясно записано, че "като източник за това вещество не може да се използва човешка коса". Регламентът е публикуван в брой L 83/1 от 22.3.2012 на Официалния вестник на ЕС.
Говорител на ЕК също потвърждава пред AFP, че законодателството на ЕС не позволява използването на човешка коса в производството на L-цистеин като хранителна добавка в Европа.
"Перата са сред основните източници за производството на L-цистеин. Те могат да се използват, но само от животни, които могат да бъдат консумирани, и след подходяща хигиенна обработка. (...) Правилата на ЕС изискват производителят да гарантира безопасността, като елиминира всеки риск за общественото здраве или здравето на животните, дължащ се на обработката."
В България L-цистеинът е разрешен за употреба и чрез НАРЕДБА 8/16.04.2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните, издадена от Министерството на здравеопазването, за приложение в бисквитки за кърмачета и малки деца с препоръчителна доза 1g/kg.
Какво е количеството L-цистеин в хляба?
Като специалист в областта доц. Цветана Гогова от УХТ уточни, че в хлебопроизводството L-цистеинът се използва като подобрител по време на тестозамесване с цел намаляване на еластичността на силния глутен и увеличаване на неговата разтегливост, което оказва влияние върху целия технологичен процес и най-вече по време на окончателната ферментация на хляба.
От това следва, че се използва при употребата на много силни брашна, а такива в България са рядкост. В хляба се добавя в количества 0,001%, спрямо количество на брашното по рецептура. В един хляб количеството му е около 380 mg. Препоръчителната дневна доза на L-цистеина за човешкия организъм е от 600 до 1200 mg. Съдържанието на тази аминокиселина в един цял хляб е почти два пъти по-малко от минималната дневна препоръчителна доза.
Като цяло L-цистеинът е един от скъпите подобрители в хлебопроизводството и рядко някои производители си позволяват да го използват, твърди доц. Гогова. При използването му хлебопроизводителите са задължени да го опишат в етикета на хляба.
Относно рисковете от консумация на тестени изделия, съдържащи Е 920, доц. Гогова заяви, че всеки човешки организъм е различен и по различен начин приема различните хранителни продукти. Освен това тя отново подчерта, че количествата, които се прилагат в хлебопроизводството, са минимални.
Твърдението за наличие на човешка коса в хляба е НЕВЯРНО. В хлебопроизводството L-цистеинът се използва за омекотяване на тестото и се прилагат минимални количества. Добавката е разрешена от Европейския съюз, но е изрично забранено използването на аминокиселината, добита от човешка коса.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
