На фона на дискусията в Европейския съюз относно необходимостта от промяна на фискалните правила за размера на дефицита и дълга, КНСБ представи своята визия по темата. Синдикатът лансира и исканията си за Бюджет 2023, и най-вече за политиката по доходите.
КНСБ настоява за ръст на доходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10 процента от 1 юли 2023 година, за да се компенсира прогнозираната инфлация до края на годината.
Президентът на синдиката Пламен Димитров коментира, че ако за една или за няколко години не се спазват 3 процента бюджетен дефицит, няма да се наруши дългосрочната фискална перспектива пред страната ни:
"Ние при 3% даже, при 2,9 дефицит миналата година, сме на 15,7% ръст на брутния продукт в номинално изражение, което значи, че наистина дефицитът, ако се влага е добре, тоест тези пари, които много наплашват като торбалан нали, че видите ли тук едни милиарди ще се появят като дефицит и ще стане страшно лошо, ако тези пари отиват на вярното място, очевидно те влияят позитивно върху икономиката и увеличават брутния продукт на глава от населението и то доста по-значително и бързо, отколкото при равни други условия".
Според експертните сметки на КНСБ в бюджетния сектор са необходими още 248 милиона лева за компенсиране на инфлацията от последните две години за всички министерства и ведомства. И че кумулативната инфлация за периода 2023 – 2021 е 28,4 процента.
Сметките на синдиката сочат още, че са необходими и 524 милиона лена допълнително, за да се поддържа средната заплата в образованието на 125 процента от средната за страната, както предвижда сключеният колективен трудов договор в сектора. Синдикатът не се отказва и от искането си за второ повишение на минималната работна заплата за тази година на 850 лева от 1 юли. Общо исканията на КНСБ за бюджетния сектор се остойностяват на близо 1,3 млрд. лева на стъпки още от 1 януари със задна дата, от 1 април и след това от средата на годината.
От синдиката подчертават, че за разлика от други държави, България няма проблем с размера на своя дълг. Много страни членки предлагат да им бъде позволено временно отклонение от нормата от 3 процента дефицит, при условие че покажат "устойчива" тенденция за намаление на свръхзадляжнялостта си спрямо брутния вътрешен продукт. Затова КНСБ настоява подобно временно отклонение да бъде възможно и за страни с дълг под 60 процента от БВП, когато тези пари се ползват за ръст на БВП. В противен случай те ще бъдат ощетени заради това, че са били дисциплинирани.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
