Дори и да нямаше ковид пандемия през последните 3 години, кризата с кадрите в здравеопазването пак щеше да е остра. Каквито и инвестиции да правим в този сектор, ако няма лекари и медицински сестри, апаратурата в лечебните заведения няма да може да изпълнява предназначението си.
Това посочи пред Радио София председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров в Световния ден на здравето и на работещите в здравеопазването.
СЗО също обръща внимание на този проблем, който е валиден за цялата планета.
Доста голяма част от медиците заминават в чужбина да работят, а „производството“ на медицински сестри и лекари не е такова, каквото беше преди време, трудно е да се запълнят дефицитите със завършващите от последните випуски, допълни д-р Маджаров.
Според него са нужни нови програми, с които да се стимулират университетите, а и самите специалисти.
Решението е възможно, когато проблемът се осъзнае като важен и за националната сигурност. Дотогава като най-бедна страна в ЕС е нормално висококвалифицирани кадри да търсят по-добра реализация зад граница.
„Както и други сектори, и ние сме жертва на политическата нестабилност. А трябва да се има предвид, че здравеопазването е консервативна система - ако сега се вземат мерки, резултатите ще се почувстват след 5-10 години“, допълни председателят на БЛС.
Може би най-тревожно е положението при общопрактикуващите лекари. Ако в началото на здравната реформа те са били 4700, днес са вече около 3600 за цялата страна и много от тях за в напреднала възраст.
Разговорите по Националния рамков договор на ниво експерти са приключили, съобщи още д-р Маджаров. В понеделник (10 април) ще има първа среща между и.д. управител на НЗОК и ръководството на БЛС по цени и обеми дейности.
Лекарски събор ще има на 3 юни.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.