3
Служебното правителство реши в НС да бъде внесен Закон за Бюджет 2023 г. Предложеният законопроект е с дефицит от 6,4% от БВП, което в номинално изражение представлява почти 12 млрд. лв. Това заяви служебният премиер Гълъб Донев.
Премиерът изрази готовност правителството да работи с депутатите за намаляве на дефицита и посочи, че мерките са заложени в предложените от кабинета промени в данъчните закони, но:
„В последните дни всеки говори за бюджет. Финансовият план на държавата за оставащите все и за 2023г. е най-сериозната задача пред нас. Докато всички говорят за бюджет, МФ работи усилено за съставянето му. За да се постигне бюджетен дефицит от 3% без да се орязват социални разходи, служебният кабинет предлага данък свръхпечалба и други. За да се придържате в нисък дефицит, или намалявате разходите си, или осигурявате допълнителни доходи. Служебният кабинет избра вторият вариант“, каза Донев.
Той припомни, че данъчните промени са предложени още през март.
„Тази седмица двете най-големи политически коалиции обсъдиха своите виждания за бюджет 2023 г. От заявеното от тях става ясно, че не приемат промените в данъчното законодателство, предложени от служебното правителство. Подобни заявки бяха дадени и от останалите политически партии. Когато става дума за парите на държавата, не можем да си позволим действия на инат. Служебното правителство реши в НС да бъде внесен Закон за държавния бюджет за 2023 г., разработен на база действащо законодателство, изработено от 45-48 НС“, каза още Донев.
„Предложеният от служебното правителство бюджет е с дефицит на касова основа 6,4% от БВП, а начислена основа - 6,1 % от БВП. Ние не предлагаме промяна в данъчната политика”. Това заяви и служебният финансов министър Росица Велкова.
При запазване на действащото законодателство приходите по консолидираната фискална програма (КФП) за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв., показват разчетите на Министерството на финансите, заложени в Законопроектът за държавния бюджет на Република България за настоящата година.
Толкова голям дефицит ще доведе до общо нарастване на дълга предупреди министърът на финансите Росица Велкова:
„Необходимо е да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 млрд., като в края на 2023 г. дългът ще достигне 46,8 млрд. лв. или 25,3 % от БВП. Като относителен дял от БВП приходите са 35,7% за 2023 г. Събираемостта на данъчните приходи нараства номинално с 21% спрямо същия период миналата година, но това не е достатъчно да осигури финансиране на ръста на разходите”, подчерта Велкова, след което уточни, че се предвижда от 1 януари МРЗ да стане от 710 лв. на 780 лв.
Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за всички бюджетни структури, които не са получили увеличение за 2022 г. За предучилищното и училищното образование са осигурени 545 млн. лв., от които 465 млн. лв. за възнаграждение на педагогическия персонал и достигане до 125% от СРЗ. Разходите за пенсии нарастват с 3,7 млрд. лв.
По усвояване на европейските средства Велкова уточни, че са предвидили 2,4 млрд. лв. за окончателни разплащания по стария програмен период 2014-2020г.
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%.
Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3% през 2023 г., 29,6% през 2024 г. и 33,0% към края на 2025 г.
Като дял от БВП разходите за периода 2023-2025 г. са съответно 42,1% през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0% през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40 %-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от БВП през 2023 г. до 36,1 % от БВП през 2025 г.
При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7%, 37,0% за 2024 г. и 36,4% за 2025 г.
