Софийската градска прокуратура проверява сигнал на укриващия се в Белград Цветан Василев срещу главния прокурор. Сигналът е подаден от адвоката на банкера - Константин Симеонов и е провокиран от публични изявления на Иван Гешев за участие на Василев в заговор за дискредитирането му.
Сигналът съдържа линкове на публични изявление на Обвинител номер едно - на пресконференция от средата на март и на коментар на събитие, на които Иван Гешев коментира доказателства, по думите, за връзка между криминално проявени, журналисти, политици и укриващи се в чужбина обвиняеми и подсъдими. В тях, а и в последвали изявления, Гешев споменава името на Василев, който е задочно подсъдим по делото за фалита на КТБ, като човек плащал на лобисти, за да го дискредитира.
В сигнала си до Софийската районна прокуратурата, който публикува първо в блога си, Василев говори за "лицето Иван Гешев, понастоящем заемащо длъжността главен прокурор" . Обяснява, че той е провокиран от "серия спекулации и внушения по негов адрес" и иска да започне разследване срещу Гешев за евентуално извършено длъжностно престъпление. Припомня се, че съгласно решение на Конституционния съд от 2020 година, "всеки прокурор може да извърши проверка и да образува досъдебно производство срещу Главния прокурор".
Сигналът е подаден до Софийската районна прокуратура, откъдето е препратен по компетентност на Градската, която единствено може да проверява магистрати. Той вече е разпределен и наблюдаващият прокурор има три месеца за проверка и месец, за да реши да образува или не досъдебно производство, казаха за "Хоризонт" от държавното обвинение.
По- рано днес от там, позовавайки се на медиийни публикации за отказ на испанските съдебни власти да изпълнят европейска заповед за арест, свързана с Тони Иванов - също посочен от държавното обвинение като част от лицата, плащали за дискредитирането на Иван Гешев, обявиха, че не са уведомени официално за това. И въпреки това анализират основния аргумент за отказа - липсата на ефективен съдебен контрол върху прокурорските искания за предаване на лица, като припомнят, че още през 2021 година са алармирали за този проблем, констатиран и от Европейския съд в Люксембург, но и към настоящия момент българският законодател не е привел законодателството в синхрон с решението на съда.
