Все по-голям брой държави връщат физическите си златни резерви обратно у дома, за да избегнат подобни на руските санкции върху своите чуждестранни активи и същевременно увеличават покупките си на благородния метал като защита срещу високи нива на инфлация, съобщава "Файненшъл таймс"..
Централните банки в световен мащаб направиха рекордни покупки на злато през 2022 г. и през първото тримесечие на тази година, докато търсеха сигурни убежища от високата инфлация и нестабилните цени на облигациите, според проучване на суверенни инвеститори от мениджъра на активи Invesco. Според същото проучване Китай и Турция заедно представляваха почти една пета от тези покупки.
Загрижени от решението на САЩ и други западни държави да замразят руски активи, централните банки избраха да купуват физическо злато, а не деривати или борсово търгувани фондове, които отразяват цената на метала.
Те също така предпочетоха да го задържат в собствените си страни, тъй като глобалното напрежение нарастваше. Проучването на Invesco установи, че 68% от централните банки държат част от своите златни резерви на вътрешния пазар, спрямо 50% през 2020 г. След пет години този процент се очаква да нарасне до 74 на сто, показва проучването.
Точно след като Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, ЕС, САЩ и други страни от Г-7 обявиха, че ще наложат санкции на Руската централна банка и ще й попречат да получи достъп до около 300 млрд. долара в резерви, държани в чужбина. ЕС сега обмисля правните последици от пренасочването на интереса от тези замразени активи към Украйна.
Според проучването сред 57 централни банки и 85 държавни инвестиционни фонда, управляващи активи за около 21 трлн. долара, много суверенни инвеститори са "загрижени" от прецедента, създаден с конфискацията на руски активи, като 96% казват, че по-нататъшните инвестиции в злато са водени от статута му на сигурно убежище.
Глобалното търсене на злато достигна 11-годишен връх от 4741 тона през 2022 г. спрямо 3678 тона през 2020 г., движено от покупките на централните банки и засиления интерес на инвеститорите на дребно, според проучване на Световния съвет по златото. Но докато физическото злато имаше търсене, златните борсово търгуван фондове (ETF) претърпяха комбинирани изходящи потоци от почти 300 тона през 2021 г. и 2022 г.
Други страни, които са направили значителни покупки на злато, включват Сингапур, Индия и централните банки в Близкия изток.
Рекордното изкупуване на злато от централните банки през 2022 г. допринесе за мощно покачване на цените на кюлчетата, въпреки че цените спаднаха обратно до 1923 долара за тройунция през последните седмици поради перспективата за по-високи лихвени проценти в САЩ за по-дълъг период от време, тъй като повишаването на лихвените проценти намалява привлекателността на недоходния актив в сравнение с други инвестиции.
Очаква се нетните покупки на злато от централните банки да намалеят тази година, след като Турция се превърна в по-голям продавач. Централната банка на страната трябваше да доставя злато, за да задоволи търсенето от страна на местните потребители, тъй като те купуват кюлчета, за да защитят спестяванията си далеч от турската лира, която се търгуваше на исторически ниски нива около изборите през май.
