Създадена е от първия българин с висше образование, в началото на XIX век, д-р Марко Павлов. Житейският му път започва превратно като в сантиментален роман от XVIII век. Роден е през 1784 г. в Егейска Македония, в селището Сятище (Сячишча). Рано остава сирак. Осиновен от преминаващ италиански търговец на пшеница и коприна, расте в Италия и започва да учи медицина в меката на тогавашната европейска фармация - Венеция. Завършва като лекар в университета на френския град Монпелие през 1808 г. Още като студент медик е доброволец в наполеоновата армия. По време на Австро-френската война от 1809 г. служи като лейбмедик при славния маршал Жан Лан. Декориран е от него с два ордена за заслуги. След кръвопролитната битка при Асперн-Еслинг, маршалът буквално умира в ръцете на младия Павлов.
След 1814 г. с английски паспорт работи като медик на Корфу и останалите Йонийски о-ви. После става военен лекар в Тунис и Мароко. Присъединява се към тайната гръцка освободителна организация "Филики етерия" и през 1821 г. участва в Гръцката война за независимост. През Цариград се установява в Пловдив. Бързо придобива известност като добър лекар. Задомява се. Става личен доктор на пловдивския паша. Заедно със своя патрон се мести в Търново.
До 1822 г. за здравето на търновци се грижат хекими, джерахи, ахтари, спицери, билери и всякакви други знахари. Варят се, счукват и забъркват всякакви лекове и отвари, повечето следват още средновековните рецепти записани в дамаскините. В същата година търновският благодетел Хаджи Минчо е повикал от Цариград друг лекар, роден във Варна и учил във Франция, д-р Алеко Христов (Христофидис). Цанил го да цери безплатно търновската беднотия и му плащал за грижите към пациентите. За да може лекарят да работи спокойно, Хаджи Минчо му предоставил безплатно един от своите дюкяни за аптека и амбулатория. И веднага писал до свой търговски партньор във Виена: "Достопочтений ми Доктор Евстате, драгий ортак, моля с първия пампор да ми изпратиш една специрия /апетека/ цял такъм. Да е от хубава по-хубава, а за парите не мисли! Прати ми фактура!".
За да изпревари конкуренцията, изглежда д-р Марко Павлов също побързал да устрои своя модерна аптека. Още през 1823 г. поръчал лекарства и вазерия от Франция. Тази година се смята и за начална на първата модерна аптека в България. За нуждите на професията бил нает специален дюкян, наречен "Лекарня". Там докторът едновременно извършвал прегледи и приготвял лекарства - в отделни помещения с лаборатория и склад. Готовите лекове били изложени в приемната в съдове от порцелан и стъкло (вазерия), подредени върху рафтове, по азбучен ред и тегло. Имало и специални долапи за съхраняване на силно действащите илачи - медикаменти.
В приемната, освен голяма работна маса и писалище, докторът имал подвижна стълба, която помагала за достигане на най-горните рафтове. В лабораторията имало друга маса с рафтове, мивка с медно казанче и каменно корито, сита, хавани, машина за смилане на твърди дроги, нож за рязане на корени и големи преси. Клиентела не липсвала. Да търсят лек в "Лекарнята" идвали хора от целия Туна вилает – Дунавски вилает.
Д-р Марко Павлов умира на 80-годишна възраст на 5 януари 1864 г. След убийството на благодетеля Хаджи Минчо през 1855 г., вече нямало кой да плаща за "безплатните прегледи" на по-бедните търновци и поръчаната от него аптека, така и не пристига. Но първата българска аптека не останала без конкуренция в Търново. Преди освобождението Янаки Златев също открива аптека – втора в града. После аптека притежава и д-р Васил Хаджистоянов Берон.
Освен на медицинското поприще д-р Марко Павлов се изявява и в обществения живот на търновци. Подпомага църквата "Св. св. Константин и Елена" и училището към нея. Избиран е за съдебен заседател от българска страна в османския съд. Тримата му синове: Павел (1824-1880), Харалампи (1831-1881) и Георги (1835-1903) завършват Военно-медицинското училище в Цариград. Първородният Павел бил лекар в Горна Оряховица и Търново, подобно на баща си става военен лекар в турската армия. В Багдад е управител на военна болница, работата му го отвежда чак до Йемен и го връща в Казъл Кьой в Цариград. Вторият син Харалампи Марков е лекар в Разград.
След смъртта на Марко Павлов "Лекарнята" е поета от най-малкия син Георги Марков. Той е принуден да промени не само своето фамилно име, но и фирменото, като поставя на вратата табелата "аптека". Това става след жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 г. Тогава Георги Марков пише изложение до Международната комисия по разследване на османските насилия. Събира 176 подписа от населението в подкрепа на подадения сигнал. Действията му са усетени от властите. По съвета на руския посланик граф Николай Игнатиев, българинът се укрива в Цариград. За да избегне преследване, приема гръцко поданство. След завръщането в Търново, на фирмата вместо "Георги Марков" написва „Георг Маркизис”, както вече е новото му име по паспорт. Затова старите търновци помнят първата "Лекарня" и като "Маркизевата аптека". През 1877 г., по време на освободителната за страната ни Руско-турска война, лекува с безплатни лекарства руските военни и бежанците от Южна България. През 1886 г. отстъпва аптеката на своя съгражданин и министър на търговията Панайот Славков.
Сградата на първата българска аптека е реставрирана и превърната в работещ музей през 1981 г. Намира се на ул. "Иван Вазов", точно срещу конака построен от възрожденския майстор Кольо Фичето. След промените от края на миналия век, помещението е реституирано и "Лекарнята" – аптека спира работа. Днес на фасадата има паметна плоча с името на първия български фармацевт – д-р Марко Павлов, уточни за Радио България д-р Тодорка Недева от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Снимки: Държавен архив Велико Търново
