Изложба от текстове с непознати детайли от живота на първия български владетел след Освобождението, 1878 г., както и с непоказвани снимки, се открива на 5 септември от 17 часа в Огледалната зала на Националната галерия. Някогашният дворец е най-подходящото място за експозицията, защото тъкмо княз Александър фон Батенберг Първи (1879 – 1886) е превърнал руините на турския конак в съвременна европейска сграда. А ако човек се отклони вдясно от Балната зала, ще попадне в помещението, където е бил личният му кабинет.
Изложбата е резултат от тригодишни издирвания по архиви и фамилни колекции на фондация "Хайлигенберг Югенхайм" (името на фамилния замък на българския монарх).
Озаглавена е "Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба", по детския прякор, с който са го наричали близките му. Ранните му години минават в имението "Хайлигенберг" на семейство Батенберг в германския град Югенхайм.
В България със задачата да представи изложбата се е заела фондация "Ценности" на Антонина Стоянова, съпруга на президента Петър Стоянов (1997-2002).
Със спомоществувателството на Столична община на втория етаж в двореца ще бъдат показани 28 пана със снимки и текстове на български език.
(Версията на английски и немски език на всяко пано може да бъде четена чрез QR кодове.)
От прецизно и професионално подбраните фотоси, картини, факти и документи личи привързаността на Сандро към България. Князът се е бил в Руско-турската освободителна война, а после е избран от Великото народно събрание във Велико Търново през 1879 година. Въпреки липсата на политически опит, той поставя основите на българската държавност, полага началото на важни институции в образованието, военното дело, правосъдието. Фон Батенберг дори се противопоставя на Великите сили, отстоявайки каузата на младата си държава, възстановена на картата на Европа след петвековното османско владичество.
