"Има смисъл да се мисли за медийната грамотност и изобщо за културата свързана с медиите и комуникационната среда по същия начин, по който се мисли за здравната култура и за нейната необходимост през целия живот. Стана видно, че здравната култура на българите от всички възрасти и сфери на живота не е на необходимото ниво. Нещо, което се адресира и през образованието, но трябва да се учи през целия живот. По същия начин и медийната грамотност е един комплекс от умения, при това умения, които следват една движеща се мишена, каквато са медиите с тяхното бурно постоянно развитие", каза тя.
Иванова посочи, че децата в семейната среда косвено са изложени на влиянието на електронните медии. Те стават почти автономни потребители на медийно съдържание в момента, в който им бъде предоставено свързано с интернет устройство. Оттук следва да развиват способността да разбират въздействието на медиите. Тя отбеляза, че всяка година се организират конкурси, като фокусът на тазгодишния е върху децата и младите хора. Любопитни примери на тема "медийна грамотност" могат да бъдат намерени например в TicToc.
"Източник на вдъхновение дори по конкретната тема може да бъде намерен, ако човек изгледа 5, 6, 10 от тези кратки видеа в TicToc. Знаем за проблемното съдържание и за това, колко неподходящо е то за част от децата. Но в TicToc, в Instagram, в Youtube, а в Youtube се препубликува много от това съдържание, всъщност има много интересни примери", сподели тя.
По думите й много често децата развиват творческото си мислене чрез имитация. Това е нещото, което ги подтиква да започнат да създават съдържание, а също така те се запалват изключително силно и устойчиво по социални каузи. Относно работата с учителите по отношение на медийната грамотност Иванова каза:
"Ние се срещаме с едни много мотивирани учители, на които не се налага да им бъде обяснявано защо е необходимо да развиват една или друга компетентност. Те идват и участват в нашите обучения защото разбират техния смисъл. Необходимостта за самите себе си, като професионалисти и като консуматори на медийно съдържание и като учители, които не само образоват, но и възпитават. Особено, когато работят и с по-малки ученици. Очакванията са непропорционално големи към тях и може би и към гражданите, тоест към потребителите. Действително предизвикателството пред образованието не само тук в България е много голямо. Свързано е с бурно технологично развитие и навлизане на изкуствен интелект. Имаме няколко различни програми, имаме методология, имаме индекс, с който измерваме уменията на учениците в гимназията. Миналата година проведохме такова пилотно тестване. Стремим се да им предоставяме ресурси, готови методи, разработени урочни планове."
Тя отбеляза, че в България има и трябва да има политика за медийна грамотност, защото ролята на медиите и медийния регулатор тепърва ще се осъзнават. В началото на ноември 2023 г. ще се проведе национална конференция "Медийната грамотност като споделена отговорност". Иванова сподели, че целта на тези конференции е да се направи среща с представители на водещите институции, неправителствения сектор, бизнеса, медийния регулатор, за да се види каква е медийната политика в България.
"Ролята на обществените медии е ключова за развитието на медийната грамотност по начало. Добрите примери свързани с високи нива на медийна грамотност в държавите са свързани с много сериозен ангажимент от страна на медиите, не просто да популяризират кампания, а да развиват съдържание за повишаване на медийна грамотност", отбеляза Иванова.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
