Документална изложба „Дните на Мустафа Кемал Ататюрк в София (27 октомври 1913 - 02 февруари 1915) ще бъде открита във фоайето на Общински съвет Пловдив.
Експозицията е резултат от съвместната работа на държавните архиви на Турция и България със съдействието на Посолството на Република Турция у нас и представя краткия, но наситен със срещи и впечатления период, когато Ататюрк е военен аташе в София.
В страната ни той пристига години преди да оглави парламента на новата Република Турция през 1920 г. и месеци след като страната му се включва в Първата световна война. През 1934 г. големият държавник и приятел на България е номиниран от гръцкия премиер Елефтериос Венизелос за Нобелова награда за мир – за изключителните му заслуги в опазването на мира на Балканите и Близкия Изток.
Изложбата е показвана в София, Плевен и Шумен. Събитието е част от честванията по повод 100 години от създаването на Турската република. При откриването на изложбата ще прозвучи и концертно изпълнение на любимите песни на Ататюрк.
Малцина са българите, които знаят, че до края на живота си Ататюрк остава верен приятел на България - разказват организаторите на изложбата.
Ето какво казва той за страната ни на 22 октомври 1931 г. в интервю за българския вестник „Утро”:
„Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам го безрезервно още от детството. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция.”
**
През лятото на 1914 г. османското правителство наема за нуждите на легацията си в София една от най-представителните сгради в столицата. През 1916 г. купува същата и днес тя се ползва за резиденция на турския посланик в България. В нея има „Кабинет на Ататюрк“.
**
“След Балканската война заминах в качеството ми на военен аташе за София, където останах около година. С българите успях да вляза в близко съприкосновение и установих връзки, наподобяващи тези между членовете на едно и също семейство. Тези връзки оставиха в моята памет трайни спомени. Опознаването ми с българите увеличи моите симпатии към тях. Естествено, в отговор на чувствата и признателността, които засвидетелствах към техния народ, българските кръгове ме посрещнаха със същата непринуденост. Оттогава до днес причините и значението на тази истинска братска близост придобиха особена яснота. Няма съмнение, че между турци и българи са съществували в миналото поводи за раздори, особено в областта на езика и вярата. Обаче днес на тези поводи, които почиват на отживели вече и остарели политически течения, нито турците, нито българите не вярвам вече да отдават значение. Моят съвет към вас е. Идете в България. Вие ще обикнете българите.”
Кемал Ататюрк пред в-к Джумхуриет, 1930 г
**
Нам ни е нужен един приятелски народ на Балканите.
Българският народ географски, политически и икономически най-добре отговаря на нашите нужди.
Една дружба между двата народа ще направи вас и нас по-силни и по-независими.
Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция.
Мустафа Кемал Ататюрк
