Тя е изчислена при дефицит от три процента, ръст на икономиката от 3,2 на сто и очаквана средногодишна инфлация от 4,8%. От приходната част са извадени 2,4 милиарда лева и така тя ще бъде 36 % от брутния вътрешен продукт, което според финансовия министър е напълно изпълнимо.
"Финансовият министър не е магьосник, за да се намерят средства, те трябва да бъдат заети от някъде другаде. Те не излизат от въздуха".
Така финансовият министър Асен Василев отговори на въпрос дали могат да се намерят още 600 милиона лева за увеличение на заплатите в определени сектори, както искат синдикатите.
Работодателите пък се опасяват, че ръстът на икономиката от 3,2% е неизпълним, като част от бизнеса поиска балансиран бюджет, а не 3-процентен дефицит:
"Да, има школи на икономическа мисъл, които са идеологически обусловени - балансиран бюджет и пазарът да прави сам всичко. Ако тръгнем да управляваме икономиката с идеология, рано или късно ще катастрофираме...Защото би ни сложило буквално в групата на стабилната бедност", отговори Василев, който припомни, че Брюксел дава по-консервативна оценка за очаквания растеж на икономиката, но и по-добра за оценка за очакваната инфлация.
"Те дават по-бърз спад на инфлацията. При нас средногодишната инфлация е 4,8%, а при тях е 4%, което между другото с две изключения, както беше направено за Хърватска, ни вкарва точно в критерия за еврозоната".
Финансовият министър анонсира и нов подход при капиталовата програма на кабинета: "Цялата капиталова програма на държавата да бъде описана в две приложения - едно за общински проекти, другото за национални проекти. Така, че да е абсолютно ясно кои разходи в какви размери са одобрени за финансиране".
Ето и някои от ключовите проекти в регионалното министерство: "Доста средства за автомагистрала "Хемус", автомагистрала "Европа", автомагистрала "Струма", каза Асен Василев.
Министерският съвет ще обсъди направените бележки от социалните партньори в петък, когато кабинетът ще се събере извънредно, за да разгледа Бюджет 2024. Засега се запазва целта той да бъде одобрен от парламента на две четения до 22 декември.
Пенсиите отпуснати до края на тази година ще се индексират с 11% от първи юли догодина, от същата дата ще се повиши на 30% и вдовишката добавка. Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване за следващата година не срещна одобрението на бизнес и синдикати по различни причини при обсъждането му в Националния съвет за тристранно сътрудничество днес.
Над 21 милиарда лева ще се платят за пенсии догодина, а близо 2 милиарда лева - като обезщетение за болест и майчинство, като ще се съберат и повече приходи от ръста на минималната заплата, увеличението на доходите и от по-високия размер на минималния осигурителен доход. Той е планиран на 3750 лв. Това бизнесът отхвърля:
"Нашите изчисления показват, че справедлив размер на максималния осигурителен доход за 2024 година 3650 лв. Запазването на класовете прослужено време за частния сектор, запазването на най-дългото майчинство в Европа - 410 дни, всъщност броят на инвалидните пенсии е предвидено да расте с три процента за следващата година при намаляващ броя на населението", каза изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.
Синдикатите също поставиха условия, за да дадат подкрепа - да се увеличат заплатите в НОИ с 20% и да има нови по-високи размери на минималното и максималното обезщетение за безработица.
Засега те остават замразени. Ася Гонева от КНСБ посочи: "22 лева минимално, 107 лв. за максималното обезщетение. Да, това ще струва около 60 милиона лева".
В спор за минималната заплата, която е прекомерно висока според бизнеса за догодина, финансовият министър Асен Василев извади статистиката на Евростат: В Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Румъния тя е по-висока от предлаганата у нас от 933 лв. и обясни:
"Политически, а според мен и икономически, и социално за държавата е ние да не позволим да се формират гета. Държави, които позволяват минималното заплащане да изостане значително от средното заплащане, формират гета - създават се гета на нископлатени, лошо работещи хора, изостанали райони.
Това всъщност се създава даже и в развити държави, ако тази ножица се отвори прекалено много", коментира финансовият министър Асен Василев.
