На втори декември музикалният свят отбелязва вековния юбилей на една от най-ярките звезди в оперния театър на отминалото столетие. Прилягаха ѝ, както на никоя друга определенията Primadonna assoluta и най-вече La Divina – Божествената! И все пак маестро Карло Мария Джулини твърди, че Калас има изключително труден артистичен живот:
"Получи много повече възхищение, отколкото любов! Дори публиката не я обикна веднага. В спектаклите с нейно участие винаги витаеше ясно осезаемо напрежение и тя го знаеше. Успехът на Калас представляваше нещо като вид освобождение за част от публиката. Предизвикваше голямо художествено и психологическо усилие. Струва ми се, че едва ли някой истински опозна създанието Мария Калас", казва Карло Мария Джулини.
Ще възкресим спомена за феноменалния успех, който имаха в Ла Скала с "Травиата" в средата на 50-те години. По същото време Бърнстейн дирижира "Медея" от Керубини, а Мишел Глоц повдига завесата: "Тъй като не виждаше ръката на диригента и познаваше партитурата изцяло в дълбочина, Калас пееше с гръб към него и публиката. Това създаваше мигновено усещане за драма и напрежение. Направо подлудяваше меломаните със специфичния си глас и излъчване на трагична актриса.
Наистина уникална комбинация! Затова може да се твърди, че има опера преди и след Калас", обобщава продуцентът Мишел Глоц, свидетел години наред на триумфалните успехи на великата певица на най-престижните световни сцени.
През 1955 година правят с Караян "Лучия ди Ламермур" в Берлин, а маестрото обичайно твърде сдържан в оценките си възкликва:
"Калас бе невероятна певица, актриса, музикант! Бе уверена в себе си, знаеше всичко наизуст. Никога не позволи да ѝ суфлират! Затова много ѝ се възхищавах. Дори с гръб към мен усещаше жеста, дъха ми. Да се прави музика с нея бе най-естественото нещо на този свят", твърди Херберт фон Караян. Негова е фразата, че където Калас стъпи, там трева не никне, т.е. никой не би дръзнал да изпее това, което тя е пяла!
В съботната вечер (2 декември от 20 часа) ще чуете откъси от "Тоска", "Севилският бръснар", "Сомнамбула", "Джоконда" и "Норма" – все незабравими преобразявания на Мария Калас, превърнали я в уникално явление в оперния театър на ХХ век.
Снимки: Wikipedia, ЕРА/БГНЕС, Erio Piccagliani/Teatro alla Scala
