Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ромео Кастелучи и Ален Алтиноглу с нова постановка на величествената Вагнерова тетралогия в Брюксел

Монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер се завърна в афиша на театър "Ла Моне" след повече от 30 години. Основата на мащабния проект е артистичното сътрудничество на музикалния директор на театъра Ален Алтиноглу и италианския режисьор-новатор Ромео Кастелучи. През настоящия сезон публиката ще види "Рейнско злато" и "Валкюра", а в – "Зигфрид" и "Залезът на боговете". Постановката е копродукция с Театър "Лисео" в Барселона. Рихард Вагнер работи 25 години върху творбата, съдържаща повече от 14 часа музика. Музикалният маратон в Брюксел започна с пролога на творбата – "Рейнско злато", с който през 1876 г. е открит прочутият театър в Байройт. 

Феноменът Рихард Вагнер продължава и днес да вълнува значителна част от музикалните любители; забележителен факт е, че всичките осем представления в Брюксел бяха напълно разпродадени два месеца преди премиерата. Посетих спектакъла на 3 ноември, като преди началото на входа на театъра стояха хора с плакати в ръце в търсене на билет. В Брюксел от 2 до 6 ноември се проведе и международен Вагнеров конгрес.


Освен за режисурата Ромео Кастелучи се погрижи и за декора, костюмите и осветлението на продукцията. "Пръстенът на нибелунга" може да се интерпретира по различни начини. Няколко са основните тенденции. От една страна – чисто натуралистичен прочит, следващ буквално указанията в либретото, който днес почти не се прави. Постановката на Патрис Шеро в Байройт през 70-те години на миналия век предлага друг поглед – той ситуира интригата в определена историческа епоха като глобална критика към световния капитализъм. Друго виждане представя внукът на композитора – Виланд Вагнер, в следвоенната постановка в Байройт. В интерпретацията си той следва традициите на гръцката трагедия с оскъден декор, използвайки умело светлинни ефекти.Мисля, че в "Моне" Кастелучи прилага именно този последен подход, или поне в "Рейнско злато". Режисьорът споделя, че всяка отделна опера ще се представи по различен начин. За щастие италианецът не се опитва да превъзхожда или доминира творението на Вагнер. Той не прави политически прочит, в който да се отразяват проблемите на днешния свят. Концепцията му е базирана върху универсалната сила на митологията, която според Кастелучи предлага голям потенциал. Той прилага стилен, изчистен декор, като създава красиви, оригинални сценични композиции, употребявайки усъвършенствани технически средства - сценичната картина е решена предимно в черно и бяло. Използването на осветлението е изключително изразително. Интригата до голяма степен е изобразена чрез многобройните светлинни нюанси.


Особено внушително е началото на пролога. Залата е потънала в пълен мрак и тишина, в средата на подиума се появява огромен пръстен, който започва да се върти в продължение на минути, за да падне неподвижен. След това започва величественото въведение, което описва не само дълбините на Рейн, пробуждането на природата, но и зараждането на човечеството, сякаш се намираме в утробата на нашата планета.

Друг впечатляващ момент е във втора картина по време на съпружеския диалог на Вотан и Фрика. От пролука в декора на сцената един по един се изтъркулват десетки полуголи фигуранти, които образуват под от движеща се човешка маса. Създава се усещането, че боговете сякаш стъпват по самите тела. В интересното соло на богинята на Земята Ерда, която предупреждава Вотан да върне златния пръстен, на подиума присъства статуя на Буда, но без глава (може би като загадка за това, което ни очаква в следващите опери). Нестандартно е решена финалната сцена - нормално боговете преминават по мост към новопостроения им дом Валхала. Нищо подобно! При Кастелучи те един по един падат  в огромна черна дупка, като последен е Вотан в смразяващ унисон с музикалния текст.


За солистичния състав ръководството на "Моне" избра певци, които са тясно свързани с театъра в последните години. Те ще изпълнят ролите си и в следващите опери. Повечето артисти дебютираха в тетралогията. Като върховния бог Вотан опитният унгарец Габор Брец пя сигурно, с наситен, героичен бас-баритон. На моменти ми стори, че теситурата на ролята не подхождаше много на гласа му.В режисьорската концепция образът на нибелунга Алберих има подчертано хуманен, страдащ характер. Той буквално е прикован от Вотан като Христос на огромен метален обръч, за да даде златното си съкровище. Чудесна изява на американския баритон Скот Хендрикс и във вокално, и в актьорско отношение.Екстровертната натура на характерния лиричен тенор Ники Спенс подхождаше добре за ролята на хитрия, ловък полубог на огъня Логе.Канадският алт Мари-Никол Лемьонасити с ярък темперамент и индивидуалност образа на Фрика.Солото на Ерда в края на операта бе изпълнено красиво от Нора Губиш. Внушителни като фигури на сцената и убедителни гласово бяха двамата трудолюбиви великани: Анте Йеркуница като Фазолт и Вилхелм Швингхамер като брат му Фафнер (при него пръстенът ще остане чак до третата опера на цикъла).


Но безспорно най-важното действащо лице в "Рейнско злато" е Вагнеровият оркестър, описващ по неповторим начин емоциите на героите.Ален Алтиноглу извлече максималното от потенциала на музикантите на "Моне", които свириха с богат, изразителен звук. Особено впечатляващи бяха оркестровите интермеци, свързващи отделните картини. Певците нито за момент не бяха потопени в плътната оркестрова завеса.

Снимки: MonikaRittershaus
По публикацията работи: Росица Михова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия