Неотдавна, само преди месец, Руската църква в София, осветена като "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" посрещна с радост новия си предстоятел – протойерей Владимир Тишчук. Също като дядо си и баща си, той е потомствен свещеник и още от малък, заедно с братята си, служи в храма в град Владимир, Русия, където е роден през 1963 година.
Принадлежи към т.нар. "бяло духовенство", което задължително се венчае преди ръкополагането. Като млад свещеник е изпратен в Ню Йорк, САЩ, където служи 10 години в църквата "Св. Николай", там се раждат и двете му деца. След това, в продължение на 22 години, до идването му в България, е предстоятел в руския православен храм във Виена, чийто покровител е пак свети Николай. Съпругата му Олга Владимировна е лекар и във Виена работи като педиатър в Руското училище. Синът му Александър следва стъпките на майка си и вече е хирург във виенска болница, а дъщеря му Татяна е биотехнолог.
Назначението в страната ни идва неочаквано за отец Владимир. За всичките тези години във Виена се привързва към енориашите си, а и те към него, както е в едно голямо семейство. Въпреки тъгата от раздялата, срещата с българските миряни е особено вълнуваща. От една страна разказите за Руската църква на българите от виенската му енория някак го подготвят за идването му, а от друга – изплуват приятните спомени от детството, когато баща му е служил в същия този храм през 70-те години на миналия век. Както сам отбелязва, много храмове по света са под небесната закрила на св. Николай, а неговият живот все е свързан със светеца откакто служи зад граница.
Докато бил млад свещеник в Ню Йорк, при него в църквата идва странно облечен човек и започва да го разпитва за св. Николай. Станало му неудобно, че не могъл да разкаже в детайли житието на светеца, а посетителят не спирал да се усмихва и да повтаря на италиански ”Santa Nikola”, ”Santa Nikola”…
"Тогава в душата ми настъпи някакъв обрат – спомня си отец Владимир в специално интервю за Радио България. – Разбрах, че е важен светец за всеки човек. Знаете ли, свети Николай не е написал нито една книга, не са ни известни проповедите му. Изобразяват го с евангелие в ръка, а евангелското четиво е извор на Христовата истина. С добротата си той става водач към Бога за много, много хора. Не просто откликвал на молбите на нуждаещите се, а търсил сам на кого да помогне. Повечето от нас, когато видим някой да проси, се питаме дали наистина заслужава милостиня или е измамник. Допълнително го проучваме, за да му помогнем и точно това ни отличава от светеца, който знае предварително на кого да се притече на помощ. На толкова много хора е помогнал. Бог му е дал благодатта да помага и именно това е най-силната проповед – добротата и милосърдието. Сякаш най-много са храмовете с неговото име навсякъде по света. Не ми е известен град, където да няма църква "Св. Николай", а в Русия, ако построят някъде нов храм, неговият небесен покровител е св. Николай."
Досега отец Владимир отбелязвал празника на св. Николай Мирликийски два пъти в годината по Юлианския календар – на 22 май, когато пренасят мощите му в Бари, и на 19 декември, когато светителят се представя пред Бога. В България обаче, заради разликите между честванията по Юлианския и Григорианския календар, празникът на обичания светец в Руската църква се отбелязва четири пъти, а отец Владимир с радост ще продължи тази традиция:
"Във Виена имахме обичай на този празник да раздаваме подаръци на децата и всяко, което присъстваше на службата, получаваше подарък от свети Николай. Беше нещо съвсем обикновено – шоколад, плодове и ми се струваше прекрасна традиция. Не знам дали и тук ще можем да я установим. Ще бъде чудесно! Вярваме, че светителят ще помага винаги на този храм, но зависи и от нас. Ако ръката ни е отворена, за да помагаме на ближните, той ще ни помага и на нас. Забравим ли за милосърдието и това да бъдем негови следовници, може и да спре да ни помага."
За отец Владимир да служи в Руската църква в София е едновременно радостно и отговорно, заради любовта на българите към тази светиня. Господските празници ще продължат да бъдат отслужвани и по Юлианския, и по Григорианския календар, защото разликата в празнуването не е редно да разделя хората и да ги спира да идват в "Св. Николай Мирликийски". В края на сърдечния и непринуден разговор, отец Владимир отправя покана към всички православни у нас – да бъдат добре дошли и в делник, и в празник!
Интервюто на Дарина Григорова с отец Владимир Тишчук можете да чуете на страницата на Радио България на руски език.
Вижте още:
Снимки: podvorie-sofia.bg, БГНЕС
