Либрето: Морис Метерлинк Първо представление: 30 април 1902 година в Париж.
Действащи лица: • Аркел, крал на Алемонда – бас • Женевиева, майка на Голо и Пелеас – алт • Голо, внук на Аркел – баритон или бас-баритон • Пелеас, по-малък внук на Аркел – тенор • Мелизанда, жена на Голо – сопран • Малкият Иньолд, син на Голо от първия брак – сопран • Доктор – бас
Действието се развива във и около един дворец край морето в Алемонда през Средновековието
Гора. Княз Голо, увлечен в лова, се е загубил в гъсталаците на далечното кралство Алемонда. Нощта наближава, а той все още не може да намери пътеката, която ще го изведе от гората. Изведнъж до едно изворче той вижда обляна в сълзи девойка с чудна красота и внимателно се приближава към нея. Изплашена, тя се опитва да избяга. Голо ѝ казва кой е и се опитва да я успокои. От девойката князът разбира, че вкъщи всички са я карали да страда, затова е избягала - предпочита да умре, отколкото да се върне. Очарованият Голо я моли да разкаже по-подробно за себе си, но тя само си казва името - Мелизанда. Голо ѝ предлага да тръгне с него. Накъде? И той не знае, нали и той се е заблудил. Двамата тръгват напосоки из гората
Стая в замъка. Женевиев чете на стария крал Аркел писмото на Голо, изпратено до Пелеас. Князът съобщава, че вече шест месеца е женен за Мелизанда, за която все още нищо не знае. Голо иска да се върне в замъка, но се бои от дядо си, крал Аркел, тъй като с неочаквания си брак с Мелизанда е развалил плана на краля да го ожени за друга принцеса. Той моли брат си Пелеас, ако кралят и майка му Женевиев му прощават и са съгласни да го приемат в замъка, да запали светлина на един от прозорците на кулата. Ако не види такава светлина, той ще отплава кораба си към друга страна и никога няма да се върне. Крал Аркел смята брака на Голо за много странен. Князът не е толкова млад и подобно силно увлечение е учудващо. Влиза Пелеас, който иска разрешение да замине при свой приятел, защото бил болен. Дядо му обаче припомня, че и баща му е болен и трябва да бъде край него. Женевиев моли Пелеас да се качи на кулата и да постави на прозореца запален фенер като знак, че очакват Голо.
Пред замъка. Женевиев води Мелизанда по стръмната пътека към замъка. Появява се Пелеас. Женевиев го моли да отведе Мелизанда, за да може тя пък да потърси малкия Иньол. Пелеас иска да хване за ръката Мелизанда, за да ѝ помогне при изкачването, но ръцете ѝ са пълни с цветя. Тръгвайки към замъка Пелеас съобщава, че вероятно ще замине на следващия ден.
Край кладенеца в парка. Пелеас е довел тук Мелизанда. Разказва ѝ, че е вълшебен и че който слепец се измие с водата му, прогледва. За жалост, откакто самият крал Аркел е вече почти ослепял, никой не идва тук. Само младежът посещава това очарователно място. Мелизанда се любува на водата и се навежда над нея. Пелеас я разпитва за първата ѝ среща с Голо, но тя не отговаря. Младата жена започва да си играе с пръстена, подарен ѝ от Голо, но неочаквано го изпуска и той пада в кладенеца. Загубата смущава Мелизанда. Пелеас се опитва да я успокои и я подканва да се връщат - вече е късно, наближава полунощ. На въпроса ѝ какво да каже на Голо, ако той забележи липсата на пръстена, Пелеас отговаря: "Само истината!"
Стая в замъка. Раненият Голо лежи в постелята си. Край него е Мелизанда. Князът разказва, че като се прибирал през гората, когато часовникът ударил полунощ, конят му се подплашил и го хвърлил от седлото. Мелизанда е обхваната от вълнение - нали точно в полунощ тя е изпуснала пръстена си в кладенеца! Младата жена настоятелно моли съпруга си да я пусне да си отиде, защото чувства, че ако остане в замъка, ще умре. Голо започва да успокоява жена си, но когато я хваща за ръката забелязва, че пръстенът го няма. Пита я къде е, но смутената Мелизанда не посмява да каже истината. Излъгва, че го е изпуснала в пещерата край морето, когато е събирала раковини за малкия Иньол. Голо е разтревожен. За него пръстенът е много скъп и затова кара съпругата си веднага да тръгне да го търси. Но вече се смрачава, Мелизанда се страхува да отиде сама. Тогава Голо ѝ нарежда да вземе със себе си и Пелеас.
Пред пещерата. Тъмнината ѝ плаши Мелизанда. Пелеас ѝ казва, че не е нужно да влизат вътре - нали знаят, че пръстена не е там. Но Мелизанда настоява. Тогава Пелеас я съветва поне да изчака изгрева на луната. Но щом тя се появява и осветява входа на пещерата, Мелизанда се дръпва уплашена: вътре спят трима просяци. Тя моли Пелеас да се върнат в замъка.
Една от кулите на замъка. До един от прозорците седи Мелизанда и реши дългите си руси коси. Към кулата приближава Пелеас. На следващия ден той заминава и затова моли Мелизанда да му подаде ръката си, за да я целуне за сбогом. Тя не може да му откаже, подава ръце, но прозорецът е високо. Навежда се още и още, но Пелеас не ги достига. Изведнъж дългите ѝ коси се разпиляват върху него и той в опиянение започва да ги целува. Дочуват се стъпки - идва Голо. Мелизанда обаче не успява да прибере косата си, която се е закачила в храстите. Голо оглежда двамата с подозрение и ги пита какво правят сами в този късен час. И сякаш сам си отговаря с думите "Вие сте още деца". Но в душата му остава смут.
В подземията на замъка. Голо е довел брат си в мрачните подземия. Той му показва дълбокото блато със застояла вода и предупреждава Пелеас да внимава. Момъкът обаче забелязва как потрепва фенерът в ръката на брат му и го моли да излязат.
Тераса пред изхода на подземието. Отвътре излизат двамата братя. Пелеас с радост поема чистия въздух. На прозореца на кулата са Женевиев и Мелизанда. Голо използва случая да каже на Пелеас, че това, което се е случило между тях двамата с Мелизанда е само детска игра, но то повече не бива да се повтаря. Казва, как и друг път е забелязвал, че между двамата има нещо. Но Пелеас трябва да знае, че Мелизанда скоро ще става майка и затова не бива да се вълнува и трябва отсега нататък да я избягва. Пелеас мълчи смутен.
Пред замъка, вечер е. Изпълнен с ревност Голо държи в скута си своя малък син Иньол и го подпитва: къде ходят Пелеас и Мелизанда, какво си говорят, целуват ли се. Светва прозорецът на Мелизанда и Голо вдига високо Иньол, за да погледне в стаята и да му разкаже какво става вътре. Мелизанда не е сама, до нея е Пелеас. "Какво правят, целуват ли се?" - пита възбуден Голо. "Не, стоят далеч един от друг и мълчат" - отговаря детето. Изплашено от свирепия вид на баща си, то се разплаква.
Стая в замъка. Пелеас среща Мелизанда и й казва, че баща му, кралят, вече е почти здрав и той го е посъветвал да замине за дълго. Затова Пелеас и Мелизанда решават да се видят прощално в следващата нощ, при кладенеца. Влиза крал Аркел, радостен, че синът му е оздравял. Старецът се надява, че животът в замъка ще бъде весел и щастлив. Неочаквано се втурва Голо, окървавен. Бил се издраскал в храстите, като бързал да се прибере. Мелизанда иска да избърше кръвта от челото му, но той я отблъсква и иска да му донесат меча си. Мелизанда му го подава. Обзет от ревност Голо я хваща за косата и я поваля в краката си, но виждайки погледа на краля, успява да се овладее. Аркел го упреква остро, Мелизанда ридае.
Край кладенеца. Малкият Иньол се мъчи да помести един голям камък, тъй като топката му е попаднала между скалите, а той не може да я извади. Вече се стъмва, чува се блеене на овци. На Иньол му се струва, че някой плаче, забравя за топката и хуква към замъка. Пада мрак. Пелеас с трепет очаква Мелизанда. Тази вечер трябва да се сбогуват завинаги. Най-сетне Мелизанда пристига. В тъмнината на нощта Пелеас ѝ разкрива пламенната си любов. Тя също му признава, че го обича още от първата им среща. Изведнъж се чува шум от затварянето на вратите на замъка. Те вече не могат да се върнат. Пред тях застава Голо с меч. Пелеас моли Мелизанда да бяга, а той самият тръгва с открити гърди към меча на брат си. Озверял, Голо пронизва Пелеас и се втурва след Мелизанда.
Стая в замъка. След като е убил Пелеас, Голо е настигнал Мелизанда, ранил я е, а след това се е опитал да се самоубие. Сега стои заедно с краля и лекаря до леглото ѝ, изпитвайки силни угризения. Мелизанда е в тежко състояние, след като е родила момиченце. Голо обаче все още не може да надвие ревността и продължава да я разпитва имала ли е нещо с Пелеас. Когато тя отрича, той ѝ изкрещява: "Не лъжи в последния си час!" Но Мелизанда затваря очи: краят е настъпил.
