Депутати и министри ще могат да имат двойно гражданство, а държавните регулатори ще се избират с мнозинство от две трети, ако Народното събрание приеме на второ четене проектозакона за промяна в Конституцията.
След близо 7-часов дебат с участието на конституционалисти, подкрепа в парламентарната правна комисия получиха текстовете, с които се позволяват депутати и министри да стават хора с двойно гражданство, членовете на регулаторите да се избират с 2/3 мнозинство, да има Висш съдебен и Прокурорски съвет с 4- годишни мандати, мандатът на Главния прокурор да е 5-годишен, а на председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд - 7-годишен мандат без право на втори и за тримата.
Допълнително ще се работи по текстовете, свързани със служебното правителство, както и с разпределението на квотите в двата магистратски съвета.
Една от най-разгорещите части от обсъждането беше именно тази за двойното гражданство.
Според гласуваното, лице с двойно гражданство може да стане депутат, ако е живяло последните 18 месеца в България. Изискване за уседналост за министрите не се изисква. Претендентите за държавен глава обаче няма да могат да се ползват от въведеното изключение.
Опозицията предупреди, че този текст поставя под риск националната сигурност. Конституционалисти пък - че може да последват лавинообразни искания ограничението за двойно гражданство да отпадне и за други позиции, например в съдебната власт.
Според правосъдния министър, разговорът за допускането на хора и с чуждо гражданство до властта, е разговор за това, че една четвърт от българите са в чужбина:
"Това е големият дебат за това как се изгражда нашата национална общност - дали искаме всички български граждани да участват във формирането на политиката в страната. Не виждам фундаментален проблем с предложението за двойно гражданството. Въпросът е вече да се уредят, вероятно на законово ниво, изискванията, лоялностите, да се избягва конфликт на интереси, за да е ясно, че се брани българския интерес, а не интереса на други държави или други субекти".
Предложението премина на косъм - с 5 на 4 гласа, като председателят на комисията Радомир Чолаков гласува против с мотив, че "се приема текст, с който да си купуваме котка в чувал". Чолаков обяви, че ще предложи да се отложи влизането в сила на новата разпоредба, докато не се установи колко и къде са българите с двойно гражданство.
На няколко пъти той обвърза предложените промени в Конституцията с живота на правителството:
"Условието за съществуването на правителството е съдебната реформа. Аз ще подкрепя съдебната реформа във вида, в който е представена от Христо Иванов със съдействието на министър Атанас Славов. Всички останали въпроси са извън условието".
И отговорът на заместник-председателя на НС Никола Минчев и на правосъдния министър Атанас Славов
"Все пак един от основните приоритети на настоящото мнозинство е именно изменението в Конституцията, но се надявам да не видим на практика какво ще се случи, ако не се приеме", отбеляза Никола Минчев.
Министър Славов пък посочи:
"Тези изменения в Конституцията са важни за страната ни, особено чакайки решение за пълноправно членство в Шенген, присъединяване към еврозоната, за да заемем нашето достойно място в сърцето на Европейския съюз, а не в неговата периферия. Разбира се, те са важни и за правителството, защото те са траен ангажимент да постигнем стандарти за независимо правосъдие, за това България да е наистина правова държава и те са ангажимент, поет преди всичко към българските граждани".
С гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС конституционната комисия подкрепи още и регулаторите да се избират с 2/3 мнозинство, каквото имат вносителите и по-голям избор на президента за служебен премиер.
След като стигнаха до преходните и заключителни разпоредби в проекта за промяна в Конституцията, депутатите от ресорната парламентарна комисия прекратиха извънредното си заседание до утре в 10.00 часа.
Предстои след това да стане ясно кога ще се обсъждат спорните текстове, от което ще зависи и кога ще е обсъждането в пленарната зала.