Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов беше лаконичен в коментара си за приетите промени в Конституцията, като отбеляза, че депутатите от неговата парламентарна група са изпълнили ангажимента си:
"Това, което бяхме поели като ангажимент - да подкрепим - от 69, 69 депутати сме го свършили, така, че сме изпълнили ангажимента".
Съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов каза, че с приетите промени става възможно продължаването на "институционалното разграждане на корупционния модел", но предстои още работа:
"Това нещо няма да стане с публикуването на тези изменения в Държавен вестник. Ние ще трябва да променим устройствените закони, процесуалните закони, след което да бъдат взети трудни и важни кадрови решения. Едва когато видим хората, които ще попълнят новосъздадените два съвета, Инспектората и след това, които ще бъдат избрани на позицията на главен прокурор, а и предстои избор на председател на Върховния Административен съд - едва тогава ние ще можем да смятаме, че сме създали предпоставките за разрешаване на тези въпроси".
Председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски определи днешния ден като "исторически за България":
"Най-накрая имаме парламентарна република в пълния ѝ смисъл. Приключихме темата с тези служебни правителства, които управляват безконтролно. Няма да има безвремие, парламентът ще работи по всяко време, голям избор вече, широк за премиери. Много съм доволен от успеха. Съдебната система е ясно - тази реформа е изключително важна. Надявам се, че това е един добър ден за България".
От "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" критикуваха приетите промени в Конституцията и потвърдиха, че ще ги атакуват в Конституционния съд. Лидерът на Възраждане Костадин Костадинов заяви:
"Беше извършено беззаконие, което накърнява националната сигурност на Републиката. От днес нататък с тези промени, за които ние вече сме почти подготвили жалбата в Конституционния съд, се узаконява националното предателство. Всичко ще атакуваме, но най-важното нещо е с даването на възможността двойни граждани, нямащи никаква връзка с България, да стават министри и депутати".
Лидерът на БСП Корнелия Нинова определи промените като най-голямата вреда, която т.нар. сглобка е нанесла на България. Нинова изрази готовност БСП да атакува измененията с всички възможни средства - самостоятелно или заедно с другите опозиционни партии в парламента:
"Всички правни възможни средства да се спрат текстове в Конституцията, които или са противоконституционни, или предават националния интерес, или разпределят порции във властта за задкулисието в държавата, БСП ще оползотвори".
Депутатът от ИТН Станислав Балабанов изрази надежда Конституционният съд да отмени приетите промени в Конституцията:
"Тези промени касаят единствено и само сливане на властите и абсолютен контрол от едно слабо представително и с много ниско доверие мнозинство".
Министърът на правосъдието Атанас Славов изрази удовлетворение от окончателно приетите промени в Конституцията и отново определи приетите изменения като по-добри от първоначално внесените:
"За последните 30 години това е най-голямата стъпка, която прави страната ни към това да е европейска, демократична и правова държава. Тези промени са гаранция, че България ще остане активен член на Европейския съюз, че България ще остане парламентарна република, което означава плурализма, конкуренцията на мнение, ще е на първо място, а не едноличното вземане на решения".
Поправките в Основния закон въвеждат възможност депутати и министри да имат двойно гражданство. Президентът ще може да избира между 7 длъжностни лица за служебен премиер.
Ограниченията в правомощията на служебното правителство ще бъдат разписани в отделен закон. Намалява се мандатът на главния прокурор от 7 на 5 години, а Висшият съдебен съвет се разделя на Висш Прокурорски съвет, в който ще преобладава парламентарната квота, и Висш съдийски съвет, в който преимущество ще има професионалната квота.
