Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пенка Георгиева: Ние пациентите да разберем, че освен права, имаме и задължения към собственото си здраве

Д-р Галинка Павлова: В МЗ да седнат хора, които имат смелостта за промени!

Управител на ДКЦ и преподавател в ФОЗ към МУ-София и пациентски представител са гости в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" по темата за специализирана извънболнична медицинска помощ

3
Доц. Галинка Павлова - преподавател във Факултет по обществено здраве към Медицински Университет София и управител на ДКЦ 5 Варна - "Света Екатерина"
Снимка: Ани Петрова

Продължаваме темата за извънболничната помощ през 2024 г. в подкаста на БНР "В центъра на системата"  с фокус - специализирана извънболнична медицинска помощ.

Защо парите не следват пациента 24 години след здравната реформа? 

Защо специалистите в извънболничната помощ масово отказват за работят по НЗОК

Големият проблем следващите години ще са модерните и скъпи изследвания 

Защо има "листа на чакащи" за специалистите в ДКЦ- та?

Кога се правят "фалшиви хоспитализации" заради скъпи изследвания? 

Защо младите лекари без специалност нямат право да работят в СИМП?

Какво да се очакваме от следващия министър на здравеопазването слушайте в този епизод на БНР "В центъра на системата"

Слушайте епизода тук:

Гости в епизода са:

🔹Доц. Галинка Павлова - преподавател във Факултет по обществено здраве към Медицински Университет София и управител на ДКЦ 5 Варна -  "Света Екатерина"

🔹Пенка Георгиева - председател на пациентски организации "Заедно с теб"


От разговора ще научите:

🔹 Къде се намира българското здравеопазване след толкова смени на кабинети

🔹 Възнагражденията в здравния сектор

🔹 СИБМП – ще има ли повече възможности за пациентите като прегледи при специалисти и достъп до високоспециализирани изследвания

🔹 Преговорите по Анекса към НРД 2023 – 2025 та година как са отразени те за СИМП

🔹 Защо специалистите в СИМП масово отказват да правят високоспециализирани изследвания по НЗОК

🔹 Пациентските организации "Заедно с теб" за амбулаторните процедури

🔹 Какви възможности дават регулативните стандарти в СИМП

🔹 Защо има листа на чакащи за ВСИ

🔹 Кои дейности биха могли да се върнат в ИБМП от болничната помощ и защо 

🔹 Какви са целите на новото Национално сдружение на лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ

🔹 Защо младите лекари нямат право да работят в СИБМП, ако все още нямат специалност

🔹 Заработи ли електронното здравеопазване и електронните рецепти

🔹 Защо трябва да се плащат медицинските бележки за деца

🔹Какъв трябва да бъде следващият екип в Министерството на здравеопазването

🔹 Защо остана възможността да се разкриват нови болници

🔹 Защо няма да има централизирано договаряне при търговете за онколекарствата

Доц. Галинка Павлова

"Много ми се иска да кажа, че 25 години след старта на реформите, в които всички ние вярвахме и с такъв ентусиазъм тръгнахме, и искахме да има по-качествено, по-достъпно, по-добро здравеопазване за всички, независимо къде живеят, в малки населени места, независимо от социалното положение на хората, за съжаление, 25 години по късно, отговорът е отрицателен. Това е лична ми преценка, но като че ли това е всеобщо - и колегите, които работят в системата са недоволни, и пациентите са недоволни, каза за БНР доц. Галинка Павлова, управител на ДКЦ 5 Варна -  "Света Екатерина" и преподавател във  Факултет по обществено здраве към Медицински Университет София.

"Защото какво всъщност се случи - имаме един нормативен хаос, правят се непрекъснато промени на парче, както се казва, те не кореспондират помежду си, оттам нататък се създават изключително много и различни административни пречки, които затрудняват работата на лекаря и всъщност сумите, които се заделят, макар че растат, те не покриват разходите, които са необходими за едно качествено здравеопазване.

Какво се получи от всичко това - всеки работи сам за себе си, всеки се спасява поединично - общопрактикуващи лекари, специалисти, болнични лекари, спешна помощ и всичко това - незачитане на лекаря и на специалистите по здравни грижи изобщо, всичко това рефлектира и на отношението и на самите колеги към системата, а то се отразява и в отношението им към пациентите. Затова пациентите много пъти са недоволни от нас лекарите. Но всъщност причината не е в самите лекари. Причината е в тези системни грешки, които се допуснаха в тези 25 години, каза още доц. Павлова. 

По думите й темата за възнагражденията в здравеопазването трябва да се гледа широко обхватно, а не само от един фокус. Според нея достойни възнаграждения за труда, който полагат в системата, получават само колеги от определени специалности и от определени болници. 

Масовостта във възнагражденията е ,че са недостатъчни, ниски са възнагражденията, допълни доц. Павлова.

"Преди 25 години всички казвахме, че "парите следват пациента", но не се получи така - парите не следват пациента. Парите следват регулативните стандарти и лимитите за болниците, които се определят административно от здравната каса. И когато има грубо вмешателство, хайде да си кажем, че има и лоши практики

На едни болници се отпускат по-големи лимити, те имат възможност да се развиват и да дават по-добри възнаграждения. 

В извънболничната помощ няма управител, който да не иска да даде по-високи възнаграждения на хората, които работят в екипа му. Но всъщност с тези цени на дейностите това не може да стане. 

Давам пример - за високоспециализираните изследванията чрез скъпа апаратура, минимум от 100 000 лв. нагоре, 2000 лв. е курсът за квалификация на съответния лекар, изследването е минимум 50 минути, а след това НЗОК го плаща 16 лв.? Това е договорено. Е, питам, тогава какво точно да платим на лекаря, за да можем да стимулираме той да се квалифицира и да прави това изследване? 

Дори и да има Колективен договор, когато не е оценена дейността, когато тя е подценена, както е в случая с високоспециализираните дейности в СИМП, няма как да гарантираме високо възнаграждения. Да има добре заплатени специалности като кардиологията - ехокардиография се прави и други изследвания, общопрактикуващите лекари много насочват за консултации с кардиолозите, там има по-голям оборот, повече пациенти и там колегите получават добри заплати в ИБМП, поясни още доц. Павлова. 

По думите й в 5 до 10 болници се дават най-големите бюджети, затова всеки иска да работи в такава болница или в голямото ДКЦ, което е в центъра на града. Всичко това води до това в малки населени места да нямат специалисти, дори общопрактикуващи лекари, дори до болница - това ли искахме да направим? Не искахме това, каза още специалистът. 

В преговорите по Анекса към НРД 2023 - 2025 обемите се запазват същите, за да могат да се повишат леко цените в ИБМП

"Едва с 10 на сто е увеличението за високоспециализираните изследвания - енцефалография, електромиография- от 16,05 тя става около 18 лв. И какво се получава - масово лекарите невролози отказват да ги правят по линия на НЗОК. Тогава не се чудете защо 48 на сто от българите си доплащат - не е редно, не е коректно, но когато трябва да те включат в "листа на чакащи" по линия на НЗОК в СИБМП, предпочиташ или да отидеш да те хоспитализират, за да ти се направи същото изследване в болница по НЗОК, или да си го платиш, за да стане веднага, каза още за БНР доц. Галинка Павлова. 

"На месец специалист в ИБМП има право на 5 броя ЯМР. Няма как да стигнат тези изследвания и да няма "листа на чакащи", започва се едно напрежение, недоволство на хората, можем да поискаме допълнителни, ако някъде има неизползвани, даде за пример още специалистът. 

НЗОК разпредели 2/3 от парите за ехокарадиографии да отидат при общопрактикуващите лекари, което не е добре, защото на нашите кардиолози не им достигат, ние тогава връщаме пациентът при личния лекар, а ние не трябва така да "футболизираме пациента"... 

Затова колегите работят два дена, два часа по линия на НЗОК в ИБМП, а часовете са пълни също, когато се плаща кеш, изтъкна тя. Затова и толкова средства за профилактика и изследвания по НЗОК останаха неизползвани за 2023 г. Пациентът получава направление от личния си лекар, обикаля, търси, и това направление изтича неизползвано...Всъщност, ние не сме подобрили по никакъв начин достъпът на пациентите до специализираната помощ!

Десислава Николова: Останаха милиони в НЗОК за профилактични прегледи, очаквам нов, можещ министър на здравето

В преговорите постигнахме да има леко увеличение в първичния преглед, незначително във вторичния, малко в ЛКК - от 15 на 17 лв. Това се обсъжда все още, но за ВСС е много малко - 10 на сто - с лев, два да се вдигне. Това ще бъде големият проблем следващите години - високоспециализираните дейности. Това води до бавна диагностика, обикаляне за пациентите, ненужни хоспитализации, допълни доц. Павлова.

"Всички тези примери ги давам, за да се разбере, че има системен проблем в организацията и начинът, по който функционира системата, след това идва финансирането. Ако ние подредим системата отвътре, ако сложим в ред наредбите, това ще се усети и от лекари, и от пациенти значително подобрение на здравеопазването, заяви доц. Павлова. 

Тя разказа, че същите тези високоспециализирани изследвания и образна диагностика в болниците са на двойни цени. Затова и специалистите, които работят обикновено на двете места - в болница и в ДКЦ или МЦ, предпочитат там да ги правят. Но пък често се случва, за да се направи скъпото изследване като ЯМР или скенер, пациентът да бъде приет по друга диагноза, от тази, която страда. Така и фалшивите хоспитализации и изкривяване на статистиката за заболеваемостта, изразходване на много по-голям ресурс, пациентът излиза с болничен лист, той дори може в рамките на 6 месеца да има претенции да отиде на ТЕЛК...

За да постигнем това извеждане на дейности, амбулаторни процедури, изследвания в ИБМП ни трябва поне двоен бюджет, не може СИМП да има 12 % от общия бюджет, навсякъде е 15% и повече, изтъкна доц. Галинка Павлова.

Доц. Павлова посочи още един проблем, че с годините пирамидата се е деформирала  - 17 хиляди са лекарите с договор в СИМП, а общопрактикуващите лекари са 3800. 

Освен това по думите й, СИМП не е готов да поеме амбулаторните процедури и скъпоструващите ВСС, защото инфраструктурата не отговаря на изискванията, а ДКЦ то не може да кандидатства за саниране по линия на проектите, защото те са приравнени като условия на големи фирми и изискванията са завишени. В ДКЦ няма и леглови фонд. 

Пенка Георгиева - председател на пациентски организации

"Ние очакваме да се изведат някои процедури и дейности от болничната в извънболничната помощ. По този начин биха се решили доста проблеми. Най-малко с отсъствието на човек от работа, а когато той влезе в болница по КП това отнема повече време, особено когато става дума само за диагностика и профилактика. Другият проблем е, че ще се спести финансов ресурс на НЗОК, който може да бъде насочен към други посоки

Бих искала да алармирам и за това, че една и съща дейност в доболничната и болничната помощ е на различна цена, като в болничната е в пъти по-висока. А това демотивира специалистите от доболничната помощ.

Затова тези заплащания трябва да бъдат изравнени - защото трудът и квалификацията са едни и същи. Защото много често този лекар работи и в болничната и в извънболничната помощ. Но в болничната помощ тази процедура ще струва много повече заради престоят на пациента. Изкривява се и статистиката, като бивш член на НС на НЗОК съм забелязала, че за да се приеме пациент за нещо, което не може да стане веднага, пациентът се приема с друга диагноза, каза за БНР Пенка Георгиева, председател на пациентски организации "Заедно с теб".

По думите й ЯМР трябва да се даде възможност за изписване и чрез ИБМП. 

Следващият министър на здравеопазването трябва да обърне внимание на Спешната помощ, на нови възможности за изследвания през СИБМП като например изследване веднъж годишно на белите дробове за пушачите. Профилактика за рак на белия дроб и скрининг липсва, а това е възможност за откриване на заболяването по-рано. 

Не приемам идеята на МЗ чрез фолк певици и инфлуенсъри а се насърчава профилактика у нас, това е изключително несериозно, обидно към системата, единственото работещо нещо, доказало се в европейските страни е, да се изпраща напомнящо писмо на пациента и ако ти не се явиш в уговорения час, следва глоба. 

Крайно време е ние пациентите да разберем, че освен права, имаме и задължения към собственото си здраве, смята Георгиева. 


Доц. Павлова разказа още, че е необходима промяна в нормативната база, защото в СИБМП нямат право да работят младите лекари без специалност, имат право само при ПИМП. 

Друг проблем е, че диспансеризацията не може да се прави от лекаря-специалист, а трябва да има възможност пациентът да избира дали това да става от личния лекар или от специалиста. Доц. Павлова изтъкна още, че електронната здравна система не работи, електронното пациентско досие не е видимо за специалистите. По думите й приложението на телефона за електронни рецепти е неизползваемо, защото там няма възможност да се пусне амбулаторен лист. Трябва да се запазят и хартиеният вариант на рецептите, защото има малки населени места и при домашни посещения, когато това е неприложимо. 

По повод трябва ли да се заплаща медицинската бележка за ученици и малки деца, доц. Павлова каза, че ако е първичен преглед, тя трябва да се заплаща, но под 10 лв. 

За това, че няма да има централизирани търгове за онколекарствата, а частните болници не са задължени да правят обществени поръчки, доц. Павлова смята, че тогава частните болници трябва да са нормативно задължени да им се изплащат лекарствата по цената, която е постигната при търга в държавните болници. Централизиран търг трябва да има, смята тя, защото тогава ще се постигне по-ниска цена, ще има яснота за количества и за разпределение. 

За това, че няма вето върху разкриването на нови болници, доц. Павлова припомни, че всяка болница има свой Медицински център, тоест вземат пари и от второто ниво на системата. Лекарите им работят на две места, тогава ние им казахме - не давайте тази възможност. Сега, когато и частните болници станаха много, със свои ДКЦ - та, държавните скокнаха и казаха - "Не разкривайте нови болници! Кога са искрени те, тогава? 

Нови болници ще се разкриват!, Но истината е че, здравеопазването не е свободен пазар, това е квази пазар и не може без регулацииЗащото парчето баница е едно да се разпредели на 300 болници, друго на 200, например. 

За да се случат нещата в СИБМП, МЗ трябва да ни питат. Бюджетът на амбулаторните процедури да бъде отделен, да бъде приравнена цената в болничната и доболничната помощ. 

А очакванията ми от нов министър на здравеопазването - много ми се иска в МЗ да седнат хора, които имат смелостта, решителността да се вслушват, да се консултират с тези, за които се правят промените, и наистина да имат дързостта да направят тези промени, защото за съжаление с всеки изминал ден здравеопазването в България потъва!"

Гергана Хрисчева и доц. Галинка Павлова

Доц. Галинка Павлова е завършила Медицински университет Варна през 1985 г. Своята специалност Оториноларингология придобива през 1995 г. Има завършени магистратури по стопанско управление с квалификация Здравен мениджмънт в Университет Професор Д-р Асен Златаров, Бургас през 2001 г.: по управление на международни бизнес проекти и по психология във Варненски свободен университет Черноризец Храбър съответно през 2007 г. и 2009 г. Придобива образователна и научна степен доцент по Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията през 2017 г. в Медицински университет София. Доц. Галинка Павлова, дм е била управител на ІV Поликлиника Варна, управител на Медицински център І Варна, заместник-председател на Български лекарски съюз и главен асистент във Факултет по обществено здраве към Медицински Университет София, катедра Здравна политика и мениджмънт. Към момента е доцент във Факултет по обществено здраве към Медицински Университет София, катедра Здравна политика и мениджмънт, част от екипа специалисти и управител на ДКЦ 5 Варна – "Света Екатерина".

Гергана Хрисчева и Пенка Георгиева

Пенка Георгиева е Председател на Пациентски организации „Заедно с теб“ и Алианс на трансплантираните и оперираните АТО „Бъдеще за всички“. Завършила е магистратура „Обществено здраве и здравен мениджмънт“. Над 20 години е ангажирана към защита правата на пациентите и работи активно по различни казуси и проблеми, свързани с достъпа на хората до здравна грижа. 


Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg


Всички епизоди на подкаста ще намерите:

Apple Podcasts през iTunes

Viber



БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени