Таня Димова: Любов е моята дума за вдъхновение!

"Десет години съм в радиото, мина много време, а в същото време сякаш е минал само един миг, толкова много разговори, толкова много срещи и се радвам, че тръпката и ентусиазмът са ми все така силни, независимо от всички неща, които ни се случват, сподели Таня Димова, гост в рубриката на БНР - „Младите хора, които ме вдъхновяват“.

Таня Димова е колега в БНР, водещ и редактор в програма „Христо Ботев“. Нейна територия са предаванията „Артефир“ и „Какво се случва“, но тя има интереси в киното, киноизкуството, като е и автор на радиопоредиците – „ „Младите в изкуството“, „Младите в журналистиката“, рубриката – „На ти с компютъра“.

"За мен е важно, когато правим нещо истински да вярваме в него и да горим, допълни младата водеща в програма "Христо Ботев".

На въпрос дали смята, че журналистическата професия девалвира, Димова изтъкна, че журналистиката е отражение на времето, в което живеем, понякога точно, понякога криво отражение, а в размирно време на изместена ценностна система, когато се чудим накъде да се обърнем и какво точно да направим, сякаш малко започваме да се страхуваме да бъдем тези, което сме, да говори това, което мислим, а дори и когато говорим това, което мислим, не сме сигурни как точно за го кажем...

"Това са процеси не само за България, но и в световен мащаб. Със сигурност журналистиката трябва да информира, но тя трябва и да образова. Трябва и да дава пример. Въпросът с информацията е, че тя доста често е интерпретация и желание за внушение. 

За нас като журналисти е въпрос на лична преценка и на възможност да успяваш да отсяваш информацията, според това какви критерии си си поставил, какво всъщност искаш да свършиш с работата, с която си се заел, допълни Димова. 

За Таня любопитството е на първо място при журналиста, това да се подготвяш винаги максимално, да можеш да проведеш разговор, в който двама души наистина разговарят. 

"В тези разговори да има дълбочина и отношение, която понякога ни липсва. Да не правим нещата само защото така трябва...

Защото само така ще припомним на хората защото искат да научат нещо и да са информирани, това се прави с отношение, сподели още журналистката от програма "Христо Ботев" на БНР. 

За нея голямата любов си остава и до ден днешен киното и киноиндустрията. Голямото й вдъхновение и любов в професията и до сега е авторското й предаване - "Кино с думи". 

"Кино с думи" започна по време на пандемията през 2020 г. заедно с колегите си, които се развиват с всяка изминала секунда. С тях започнахме, предаването беше и подкаст, сега в последните две години е само в ефира на "Христо Ботев", но се надявам, че ще се завърнем в един момент и към социалните мрежи...

Но за това време рубриката успя да си създаде много слушатели, своя публика, това често са хората, които се занимават и вълнуват от кино, било то като професионалисти, било като любители и това много ме радва. 

В началото започнахме с портретни предавания и дискусии, които разказваха за процеса на работа - продуценти, сценаристи, режисьори, дубльори, каскадьори...за да навлезем в дълбочината на темата, да открехнем вратичката зад кулисите на българското кино, сподели Таня, която обожава новите български филми.

Любимите сериали са й  - "Денят на бащата", "Порталът", "Дяволското гърло", "Алея на славата", "Вина" и много други. 

Таня е и част от документалната поредица, която вече 10 години представя историята на столицата. 

"Камен Воденичаров е в основата на поредицата и неговият екип, а пък любовта ми към документалното кино и едно интервю с Воденичаров по повод 25 години "Ку-ку" ме въвлякоха и мен в поредицата, тъкмо завършвах магистърската си степен -Продуцентство и креативна индустрия”. 

Вече 8 години си партнирам с тях с голяма любов и трепет, а мисля, че 24 епизода от поредицата са част от образователния процес в училище, използват ги и в чужбина в българските училища. 

В новия сезон 2024 ще представим отново историите и спомените, детството на хората от кварталите, като ще покажем "Люлин", "Орландовци", "Драгалевци", "Панчарево" и "Лозенец", разбира се... , сподели Таня Димова. 

На въпрос дали биха снимали филм за премахването на паметника на Съветската армия, за квартала там, тя каза, че това може да стане на по следващ етап. 

"А относно премахването на паметника разбирам, че болката е голяма за някои хора, може би наистина много хора са имали желанието той да бъде премахнат, защото го свързват се едно болезнено минало. 

Единственото, което ме натъжава е, че премахвайки този болезнен елемент за някои от миналото, някак обаче сякаш се отричаме от историята и от онова, което ни прави такива, каквито сме. А не ми се иска да стигаме до премахване, отричане и изтриване, дори да се окаже след време, че това е най-правилното решение, смята Димова. 

Най-голямото удовлетворение й трепет за Таня е наградата "Златен будилник" и тази за документален филм  на “105 минути София – историята на града” - отличен като “Най-добрият документален филм” на филмовия фестивал “Бели нощи” в Санкт Петербург през 2019 година. 

"Това признание освен благодарна, ме кара да работя с още по-голяма отговорност и да бъда по-добрата версия на самата себе си, да държа на принципите си. 

Моята дума за вдъхновение коя е - това е любов. Винаги и всичко е любов, говорим за кино, за радио и всичко в тях е свързано с любовта, защото това са неща, които се правят заедно. Има ли заедност, има и любов - аз за нея живея и към нея вървя, убедена е водещата от програма "Христо Ботев" Таня Димова.