„Имаше култура на мълчание – по-безопасно беше да не казваш това, което мислиш“, казва българският писател Георги Господинов в обширно интервю за вестник „Гардиън“ след спечелената от него слава с международната награда „Букър“ за книгата му „Времеубежище.
След „Времеубежище“ британските читатели имат възможнтост да се запознаят с още една книга на Георги Господинов - „Физика на тъгата“, която бе публикувана за първи път на Острова заедно с мемоарите му от 80 страници.
По този повод и особения фрагментарен харектер на неговия стил на разказване писателят казва, че един роман не трябва да бъде влак, движещ се от точка А до точка Б – той може да се разклони, точно както нашето мислене. Запитан каква е България като място за писане, Господинов отговаря, че за него това е място, което е оживено с истории, които в повечето случаи са неразказани поради културата на мълчание, която идва от комунистическите времена, когато е било по-безопасно да не казваш това, което мислиш.
Той посочва, че първите му сериозни публикации са съвпаднали с годините след 1989 година, които са били изпълнени с енергия и чувство за общност, като на карнавал. Георги Господинов казва, че обича да препрочита стари книги, като напоследък това е била „Одисеята“. Харесва също нехудожествена литература – наръчник на градинаря, съвети за любители пчелари.
По повод на казаното от Христо Стоичков, че сравнява получената от Господинов награда „Букър“ със спечелената от футболиста „Златна топка“, писателят отговаря, че той е бил един от първите, които са го поздравили.
„В България не сме залети с много поводи за обществено веселие, така че хората приеха наградата много лично. Да се радваш по този начин на успеха на една книга е прекрасно. Кой знае, но може би това е знак, че литературата все още означава много тук – или поне не по-малко от футбола“, изтъква Георги Господинов.
