2
Европейският съюз е впечатляващ със своето културно и езиково многообразие, а езиците, които се говорят в страните от Съюза, са важна част от неговото културно наследство. Затова ЕС подкрепя многоезичието в своите програми и в работата на своите институции.
английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски.
Всеки път, когато към ЕС се присъединяват нови държави, броят на официалните езици се увеличава.
Един от основополагащите принципи на ЕС е многоезичието.
Тази политика има за цел:
Това е уникален подход, какъвто не съществува в многоезични държави или международни организации.
Многоезичието е залегнало в Хартата на основните права на ЕС: гражданите на ЕС имат право да използват всеки от 24-те официални езика, за да се свържат с институциите на ЕС, а те са длъжни да им отговорят на същия език.
Правните актове и техните резюмета са достъпни на всички официални езици на ЕС.
Членовете на Европейския парламент имат право да използват всеки официален език на ЕС, когато се изказват в парламента. По време на заседанията на Европейския съвет и на Съвета на Европейския съюз се осигурява устен превод на всички официални езици.
Ролята на конферентните преводачи и писмените преводачи се състои именно в предаване на устното и писменото слово на всички 24 официални езика на ЕС, както и на други езици, ако е необходимо.
Съветът определя с единодушие чрез регламенти правилата относно използването на езици от институциите на ЕС. Правилата са определени в Регламент № 1, в който се посочва, че институциите имат 24 официални и работни езика.
Английският остава официален език на ЕС, въпреки че Обединеното кралство напусна Съюза. Той остава официален и работен език на институциите на ЕС, тъй като е посочен като такъв в Регламент № 1. Освен това английският е един от официалните езици на Ирландия и Малта.
В Регламент № 1 също така се определят правилата относно езиците, на които трябва да се изготвя и публикува правото на ЕС, както и за езиците на документите, изпращани между институциите на ЕС и обществеността или между институциите на ЕС и страните от Съюза. Институциите на ЕС имат право да определят начина, по който се прилага езиковият режим във всяка от тях.
Европейският съюз е единствен по рода си икономически и политически съюз между 27 европейски държави. Повече от 60 години ЕС работи за мира, просперитета и благоденствието на своите граждани. От шест държави основателки — или държави членки — през 50-те години на XX век, той се разрасна до съюз на 27 държави членки с население от почти 450 милиона души.
Това, което започна като икономически проект за повишаване на жизнения стандарт в следвоенна Европа, доведе до създаването на най-големия в света единен пазар, където хората, стоките, услугите и парите могат да се движат свободно. В продължение на десетилетия ЕС разширяваше своя обхват към области, в които сътрудничеството между страните води до по-добри резултати. Държавите членки вярват, че съвместната им работа ги прави по-силни и по-способни да преодоляват големите предизвикателства на съвремието, като например изменението на климата и цифровата трансформация на нашето общество, както и сериозните заплахи за здравето и сигурността като пандемията от Covid-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна.
