След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата карта на света. Млади българи завършват престижни европейски университети и донасят наученото в родината, за да допринесат за бурния й разцвет. Мнозина от тях се превръщат в пионери в своята област – такъв е и Стайко Стайков, поставил основите на климатологията в България.
Той се ражда през 1882 г. в Стрелча – град, обзет от революционен дух и жажда за просвета. Баща му Димитър Попстайков завършва пловдивското класно епархийско училище при Йоаким Груев, в което негови съседи по чин са Тодор Каблешков и Иван Вазов, а впоследствие участва в Априлското въстание. Майка му пък произлиза от виден род и брат й Иван Балтов председателства местния революционен комитет.
В среда на непримиримост и стремеж към знания Стайко Стайков прави впечатление на способен и ученолюбив младеж. Едва завършил Мъжката вечерна гимназия в София, постъпва в Централната метеорологична станция и това предопределя по-нататъшната му съдба.
"Стайко Стайков намира работата си за много увлекателна, проявява голям интерес към изучаването и анализирането на климатичните особености на нашата страна – разказва Николета Петкова, директор на Историческия музей в Стрелча. – Започва да учи френски, немски, английски, италиански и дори японски, защото голяма част от научните публикации са на този език. Първоначално е нает като временен пресметач, но постепенно се издига до асистент. Един от неговите приятели в Централната метеорологична станция е Димчо Дебелянов – и той на същата длъжност приет, който пише много шеговити стихотворения за живота там. През 1906 г. Стайко Стайков се записва за студент във Физико-математическия факултет на Софийския университет. За съжаление, в началото на 1907 г. заради т.нар. университетска криза с указ на княз Фердинанд учебното заведение е затворено за шест месеца и всички професори са уволнени."
Семейството му обаче решава да продаде фамилната къща в Пазарджик и с получените пари още през април същата година Стайко Стайков започва образованието си във "Фридрих-Вилхелм" – най-стария берлински университет, днес известен като "Хумболтовия". През 1914 г. той е удостоен с титлата "Д-р по философия" и успешно защитава дисертация на тема "Приноси на климатологията на България – температурни разпределения", а трудовете му по климатология, метеорология и сеизмология се публикуват в най-авторитетните български, немски и италиански научни списания. И въпреки че след завършването му предлагат да остане в Германия, той се връща в родината, където работи до последно в Централната метеорологична станция.
Още през 1904 г. Стайко Стайков прави първата си научна публикация "Едно ново атмосферно смущение" в германско списание. През същата година инсталира първия български сеизмограф в София и се занимава с разчитането на данните. Негова е и заслугата за създаването на т.нар. Стайкова метеорологична клетка, която самият той изработва от импрегнирано чамово дърво, за да се поставят термометрите. Ученият е автор също така на формула за установяване на дълбочината на хипоцентъра и откривател на връзката между далечината на епицентъра и първите два вида обемни вълни при земетресенията.
"В работата си по разрушителното Горнооряховско земетресение през 1913 г., публикувана посмъртно през 1917 г., д-р Стайко Стайков прави прекрасен теоретичен анализ на описателните данни от засегнатите райони – казва Николета Петкова. – Този анализ е препратен до метеорологични станции в Европа и се приема като еталон за изследване на подобно земетресение. Основните му работи са в областта на климатологията – той начертава първите изотерми на България, разделя страната на четири климатични области, определя и вертикалния температурен градиент. А когато през 1915 г. вследствие на войната изплува въпросът за прехраната, подготвя обширен рапорт до Министерския съвет относно реколтата и по какъв начин може тя да се увеличи."
За съжаление, голяма част от двайсет и петте научни трудове на д-р Стайко Стайков са публикувани посмъртно, защото щабът на армията му нарежда да се яви като новобранец в 27-и пехотен полк. Още в началото на военните действия той е изпратен на разузнаване, но попада в засада и през нощта на 4 ноември 1915 г. – едва 33 годишен, е убит край струмишкото село Орманли по време на Първата световна война.
"Добродушен, благ и търпелив" – така хората, докоснали се до Стайко Стайков, описват този талантлив учен, отишъл си без време. В мизерните години на следването в Германия неговите колеги от Централната метеорологична станция работят извънредно, за да му осигурят необходимите данни за дисертацията и дори събират пари за полезния в работата часовник хронометър "Зенит". Когато загива на фронта, бойните му другари успяват да приберат тялото, да го погребат в офицерски гробища – въпреки че не е достигнал този чин, и да му издигнат паметник от мрамор. Паметта на д-р Стайко Скайков е почетена и от научната общност с доклад на проф. Каснер от Берлинския университет, изнесен пред Германското метеорологическо дружество, чийто член е българинът.
Годеницата му Богдана Атанасова – приятелка на поетесата Елисавета Багряна, също изживява болезнено смъртта на своя любим и дълги години не встъпва в брак, споделя нейната внучка Мария Сахатчиева.
"Ние дори не знаехме, че той е бил сгоден – добавя Николета Петкова. – Случи се така, че гостувахме с изложба за Стайко Стайков в Историческия музей в Белово. Влезе една дама, която погледна снимката му и каза: "Това е годеникът на баба ми." След което започна да разказва неговия живот."
С любопитната съдба на учения, представена чрез личните му вещи, писма, разписки от метеорологични станции и европейски университети, насоки за развитие на неговата дисертация и много други експонати, можем да се запознаем, ако посетим пътуващата изложба на Историческия музей в Стрелча "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", която гостува на Националния политехнически музей в София до 7 май т.г.
"Тази съдба, която сме разказали в изложбата, разкрива един достоен млад българин, който умира във време на големи научни открития, на исторически промени и на една голяма война, засегнала цяла Европа и не само – изтъква авторът на изложбата Николета Петкова. – В нея може да се види и индивидуалното достойнство на д-р Стайко Стайков като човек, като родолюбец, като учен. Въпреки че е роден след Възраждането, той е изпълнен с възрожденски дух и отдава живота си за родината. Според мен изводът е, че това е рядко талантлив учен, който изживява живота си на един дъх, служейки всеотдайно на науката и на България. Затова и всички ние трябва да се учим от такива хора."
За краткото време, в което работи, д-р Стайко Стайков успява да издигне българската метеорология, сеизмология и климатология на нивото на европейската наука.
Снимки: БТА- архив, БГНЕС- архив
