''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 20 май 2024 г.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Утвърдени експерти от България, Германия, Унгария и Словения представиха предизвикателствата пред архитекти и инженери в строителството по пътя към хармонична среда на живот. Международната конференция, която се проведе в София, бе организирана от сдружение "Алианс за висока строителна култура" (АВСК).
Какво разбираме под хармонична жизнена среда? Tова е добре планирана, организирана и здравословна среда за живот, която позволява на хората да извършват безконфликтно своите ежедневни дейности, да се поздравяват с усмивка, да имат усещане за ред, сигурност и хармония с природните и културно-историческите дадености, които правят мястото им уникално. Високата строителна култура е резултатът от човешката дейност за постигане на устойчива архитектура, интегрирана в хармонична жизнена среда, отговаряща на изискванията на възложителя, нормативната уредба и обществения интерес.
Качеството на средата не е цел на действащото законодателство в България. Често критериите за избор на изпълнител са най-ниска цена и най-кратък срок, а институтът на "архитектурния конкурс" се използва изключително рядко. Професионалното звание "архитект" и "инженер" се получава от университетите, без задължително продължаващо обучение. Това не гарантира предоставяне на качествени услуги, посочи арх. Петкана Бакалова- член на АВСК. Друг от българските лектори на конференцията арх. Станимир Савов- също член АВСК, обобщи някои проблеми на нормативната уредба и предложи евентуални пътища за тяхното решаване. Той даде пример с процеса по създаване на сграда, който във фазите след разрешаване на строителството, в голяма степен излиза от правомощията на архитектите и инженерите, като е оставен основно "в ръцете" на строителния надзор и строителя.
Какви са професионалните задачи на инженерите в сектор "строителство" в Германия, обясни инж. Дитер Ветел- проектант по инсталации в Германия. Фирмата, в която работи, изпълнява големи проекти в Германия, Швейцария и скандинавските държави:
"Като инженер-консултант аз гледам на първо място квалификацията на хората и това какво те могат. Ако персоналът на монтажните фирми е готов да учи и да мине обучения, които ние организираме, тогава няма никакво значение от коя страна идва тази фирма, защото ние може да проведем обучение и да обучим всеки човек, който има желание да бъде обучен. Тъй като ние все пак живеем в пазарна икономика, има, разбира се, много съществени причини защо една фирма от примерно, Норвегия, ангажира подизпълнител от България. Съвсем ясно е, че часовите ставки са много различни. Един час труд в Норвегия струва примерно 200 евро, един час труд в България струва 40-50 евро. Моята роля като инженер- консултант е да дам такова решение на моя клиент, което да съчетава по най-добрия начин цената към качеството."
Габор Такач е строителен инженер с дългогодишна практика от Германия и Унгария. Той говори за постигането на правна сигурност за всички участващи страни в инвестиционния процес в държавите, в които работи:
"Различно е в Германия и в Унгария, може би в Германия е по- добре развита правната рамка. През годините сме наложили много правила... Имаме също така съдилища, които са специализирани в тези въпроси. Имаме адвокати, които са специализирани в тези въпроси и застраховките също така играят много важна роля. Моите сгради са застраховани за 5 милиона евро само за грешките, които бих допуснал аз. Това също ми коства пари, струва ми 10 хиляди евро на година, но ако се стигне до съд, първо трябва да информирам моя застраховател. Той избира адвокатите, които ще участват в делото... Имаш сигурност пред закона и ако нещо не е произведено според твоите очаквания, винаги можеш да отидеш в съда и да си потърсиш правата.... В Унгария например няма застраховки. Моят унгарски офис, заедно с мен, е застрахован в Германия. Тъй като Унгария също е постсоциалистическа държава, там правилата и отношенията са подобни, по-добри от България, но подобни повече на България, отколкото на Германия."
Адвокат от реномирано адвокатско бюро в Мюнхен, представи германския закон за архитектите и инженерите, застраховането на професионалната им отговорност. Юлия Герхардер е тесен специалист, специализирала е архитектурно и строително право. Презентира пред архитекти и инженери как е организирана тяхната работа в Германия, в сграда с добре подредена среда:
"Тази роля на архитекта като доверено лице на възложителя фактически се основава на неговите задачи, които той е поел съгласно своя договор с възложителя. А именно той трябва да направи всички необходими действия, така че възложителят да постигне своите цели. Целта на възложителя е да бъде построена качествена сграда. И минавайки през различните фази на нейното изграждане, най-напред планирането, проектирането й, след това възлагането на строителните дейности на строител или строители и разбира се надзора, който е изключително важна част от неговата дейност, архитектът, той трябва да доведе нещата до един завършен край, а именно- сграда, построена без дефекти. Съгласно договора, който сключва архитектът с възложителя, той носи отговорност, ако не постигне така дефинираните цели."
Какъв е пътят на словенските архитекти към високата строителна култура сподели арх., дипл. инж. Владимир Крайчар - генерален секретар на словенската камара на архитектите. Словения в момента е една от водещите в областта на строителната култура:
"Има много голяма разлика, визуално между качеството на сградите, които са проектирани от архитекти, които са минали през архитектурни конкурси и тези, които не са... Частният инвеститор няма проблем с това неговият проект да мине през архитектурно състезание, защото повечето от журито всъщност е наето от възложителя. Продължаващото обучение в Словения е задължително по закон. Постоянно излизат нови информации и нови технологии и трябва постоянно да се надграждат тези знания. Много е важно тези знания да се надграждат, за да може архитектът да пази обществения интерес, както и правата на клиента си... Ние винаги правим доклади за всички завършени продължаващи образования, както и ние се опитваме да правим лотария, в която избираме един архитект, на който ще проверим работата през годината."
Георг Винтген е архитект от Кьолн, член на УС на най- голямата камара на архитектите - тази на Северен Рейн-Вестфалия с над 38 хиляди членове. Той сподели, че архитектите в Германия след като завършат университет, трябва да преминат допълнително обучение и в срок от поне две години да преминат практика в архитектурно бюро. След като архитектът стане член на архитектурната камара, започва едно продължаващо обучение през целия живот и контрол върху квалификацията:
"Има няколко причини човек да продължи да се образова по-нататък. Първото основание е, че той получава знанието, което му е необходимо, че има нужда от тези нови знания и умения за собствената си професионална практика. И още едно основание- когато ние продължаваме да се образоваме и обучаваме, ние имаме достатъчно основание да твърдим, че имаме правото да носим това звание... Като потребител всеки човек влиза в многостранни отношения и държавата влиза в ролята си да защитава и да съветва потребителите и при защитата на потребители дали става дума за посещение на банка или на архитект, или на друга услуга, човек трябва да е сигурен, че има тази защита от страна на държавата. Вярвам че доверието, което немският потребител изпитва към държавата, е значително."
Председателят на АВСК, също беше един от лекторите. Арх., дипл. инж. Стоян Тодоров работи в Германия от близо 20 години. С тази конференция дадохме един огромен импулс, който дава сигнал на политиците, че обществото има огромни очаквания към тях, заяви Стоян Тодоров:
"Това, което казаха нашите лектори и публиката много ясно открои огромните очаквания и обществения интерес за промяна. Беше казано много пъти, че Законът за устройство на територията, който е вече 105 пъти променян откакто го има от 2001 година, повече не подлежи на ремонт. Крайно време е да се помисли за съвършено нов закон, който да почерпи от най-добрите европейски практики и мисля, че това, което показахме като обмен на добри европейски практики, може да бъде един чудесен пример, който да бъде последван и от политиците, и от професионалните гилдии. Разбира се, ние сме готови в рамките на парламентарни комисии и където решат да ни поканят, активно да се включваме с нашата експертиза. Защото в крайна сметка успехът на политиците се мери от техните избиратели, а избирателите са хората, които живеят в нашите сгради, които ние проектираме и строим."
След обстоен анализ на проблемите, които възпрепятстват в България да бъде създавана качествена застроена среда и зависят от работата на архитектите и инженерите, на международната конференция бяха откроени три становища:
*Не може да има качествени строежи, когато архитектите и инженерите биват изключвани от процеса на създаване на сгради още на фаза строително разрешение;
*Не може да бъде разчитано, че в съвременните условия на бързо развиващи се строителни технологии и все повече нови материали, архитектурната професия може да бъде качествено овладяна само за 5 г. университетско образование;
*Не може да бъде гарантирано качество на застроената среда, ако квалифицираните за това участници в процеса не поемат отговорностите за него и не бъде сложен край на порочните практики на колективната безотговорност и проверки на проверките, които я размиват. Когато потребителите претърпят щети от некачествено свършена работа, липсва работещ правен механизъм те да потърсят правата си и професионалистите да понесат отговорността от своите грешки.