Днес е Ден за размисъл в Обединеното кралство. Утре в 7 часа сутринта избирателните секции ще бъдат отворени и милиони британци ще могат да упражнят правото си на глас в едни изключително важни за страната общи избори след 14-годишно управление на Консервативната партия.
Какво ли не преживяха британците, особено през последните осем години на това управление на торите, като започнем от референдума за Брекзит, преминем през пандемията от коронавирус и смъртта на кралица Елизабет Втора и завършим с кризата с малките лодки, пресичащи Ламанша. Пълният списък, разбира се, е много по-дълъг.
Макар и във Великобритания официално да не съществува такъв термин като Ден за размисъл преди изборите, то ако все пак някой се замисли по-сериозно колко важен ден е четвъртък, сигурно би си задал въпроса дали е време за промяна. Защото, който и политически анализатор да запитате, той ще ви отговори, че хората са се уморили от тези 14 години управление на торите, че те са изключително непопулярни и каквито и гимнастики да правят, никой няма да им обърне внимание и едва ли ще останат на власт.
Проучванията на общественото мнение са доста красноречиви в това отношение. Още откакто Риши Сунак дойде на власт през 2022 година, в която безпрецедентно се смениха трима премиери, лейбъристите в опозиция винаги са имали по-голямо одобрение сред избирателите, а откакто Сунак обяви в края на май, че общите избори ще бъдат на 4 юли, разликата между лейбъристите и консерваторите почти не мърда от 20 пункта. Ако в деня на изборите това се запази, ще означава, че партията на Киър Стармър ще получи мнозинство в парламента от поне 200 места, а това е много. Ще им позволи да съставят сами правителство и на практика да нямат сериозна опозиция.
Само че консерваторите и преди са били в такова положение и не трябва да се бърза да бъдат напълно отписвани. Преди предишните избори през 2019 година, ръководената от Борис Джонсън партия също изоставаше в анкетите, вярно с доста по-малко, но в крайна сметка спечели вота и то с мнозинство от 80 места в Камарата на общините. Този път това едва ли ще се случи, но пак да припомня например референдума за Брекзит като аргумент към политическите прогнози във Великобритания винаги да се подхожда внимателно.
Между другото, когато Англия спечели по драматичен начин двубоя си от осминафиналите със Словакия на вървящото в момента европейско първенство по футбол, успявайки да изравни резултата в последните секунди, което вкара мача в продължения и стигна до крайна победа, Риши Сунак побърза да преведе случилото се на политически език като каза, че "Нищо не свършило, докато не е свършило", т.е. че социологическите проучвания са си социологически проучвания, важно е какво ще каже народа в деня на изборите.
Въпреки прогнозите за разгромна загуба, едва ли не най-тежката в историята на торите, и снощи премиерът заяви, че далеч не се е предал и не става дума просто за по-почетна загуба, а дори за победа. Фактът, обаче, че в редиците на торите вече открито се говори за заместник на Риши Сунак, достатъчно красноречиво говори, че те като че ли вече са се примирили, че ще бъдат опозиция в новия парламент.
Разбира се, твърде рано е да се говори кой ще бъде новото лице на консерваторите. Стив Бейкър, който в момента е министър за Северна Ирландия, на практика вече се кандидатира за лидерска надпревара, като заяви, че има огромен 30 - годишен опит и смята, че може да спаси партията. А тя наистина може да има нужда точно от спасяване, защото на хоризонта е заплахата наречена "Найджъл Фарадж" с неговата "реформаторска" партия. Политическите анализатори казват, че той ще причини достатъчно щети на торите в изборите като отнеме гласове от техните кандидати, но по-тревожното е, че Фарадж не крие амбициите си да погълне Консервативната партия, да стане истинската опозиция на евентуалното бъдещо лейбъристко правителство и, защо не, след пет години, като лидер на една дясна партия или коалиция, да спечели следващите общи избори и да стане премиер.
Ето защо Стив Бейкър изглежда като много подходящ лидер на торите, защото самият той стои вдясно от центъра и би запазил идентичността на партията без да има залитания към по-крайнодясно, което при популиста Фарадж сигурно ще бъде неизбежно. Самият Бейкър бе категоричен, че човек като Фарадж няма място в Консервативната партия. По-малко от 24 часа преди изборите обаче Риши Сунак продължава да е оптимист и вади козове от ръкавите си с предупреждения за това какво ще донесе едно супермнозинство на лейбъристите в сферата на отбраната, на данъчната политика, на имиграцията и какво ли не.
И така, нека да се опитам да обобщя картината в деня преди изборите - 650 места в Камарата на общините трябва да бъдат разпределени. Прогнозите варират, но се предполага, че лейбъристите ще спечелят 428 от тях, което ще им даде мнозинство от повече от 100 места. Не се очаква торите да имат повече от 127 депутати в новия парламент. Но понеже през цялото време се опитвах да говоря за предпазливост при прогнозите, статистиката показва, че един на всеки осем гласопадаватели още не е решил за кого ще гласува, а това са цели 12%. Разбира се, може да се приеме, че много от тях ще гласуват за лейбъристите и това би направило победата им още по-убедителна или пък за консерваторите, което може да доведе до висящ парламент, въпреки победа на лейбъристите. Отговорите в петък, в деня след изборите.
