Тя е актриса. Играла е на няколко български театрални сцени. Работила е като PR на Шуменския театър. Повече от 10 години събира стари театрални афиши и пиеси. Сред тях са оригинални ръкописи на Йордан Йовков, част от кореспонденцията му до Елин Пелин, първото издание на пиесата "В полите на Витоша" на Пейо Яворов.
Последната сцена, на която застава - макар и инцидентно, е в един от парковете на Одеса, където се мести да живее преди повече от половина година. За интервю, за да разкаже на украинска медиа какво е да се преместиш осъзнато в държава във война, в държава, в която най-честите звуци, които чуваш са сирените за въздушна опасност и бученето на генераторите за ток.
Срещаме Горица малко преди това нейно излизане на откритата Одеска сцена.
Малко вероятно е някога да успея да играя в постановка в Украйна, казва тя и допълва, че е заради ...акцента. Започнала да учи украински след началото на войната. Сега говори, превежда и пише, макар и "с грешки".
Слаба, крехка и постоянно усмихната, на 27 години, Горица Радева понастоящем играе на много по-трудна сцена - тази на военните кореспонденти.
Пътува из голяма част на Украйна - сама или с кучето си, или с побратимите си, които открива в Донбас - районът на най-тежките и непрекъснати сражения още от самото начало на войната, която Русия започна през 2014 г. Там, където сега воюват и защитниците на сринатият и окупиран Мариопул - батальонът "Азов".
За пътя на Горица Радева от театрална сцена до Донбас може да чуете в звуковия файл.
Снимка: Румен Сарандев
