Европейският парламент е на прага да се сдобие с ново политическо семейство, формирано от крайната десница в момент, в който левицата бие неочаквана плесница на десницата във Франция.
"На първо място е т. нар. Нов народен фронт, оглавяван от крайнолевия Меланшон, а на второ място донякъде изненадващо не е "Националният сбор" на крайната десница, докато партията на президента Макрон, която получи на европейските избори едва 14,5 процента, а сега на втория тур получава почти двойно", обясни в коментар на резултатите от френските предсрочни парламентарни избори професор Любомир Гаврилов - президент на дружество "Френско-Български Форум".
"Резултатите бях донякъде неочаквани, понеже френската изборна система е мажоритарна в два тура за разлика от британската, която също е мажоритарна, но в един тур".
Или широката коалиция на социалисти зелени крайно леви от трета на първия тур стана първа, а победителите в него - крайнодясната партия "Национален сбор" останаха трети, след президентския блок "Заедно".
"Числено трите блока се различават с до 15-20 места, т.е. получава се една почти неуправляема ситуация, донякъде приличаща на българската, така че българските слушатели няма да бъдат много изненадани и знаят за какво става дума. Меланшон вече обяви, че няма да се коалира с президентските партия, с "Националния сбор" също. И въпреки, че получава най-много гласове, той няма да може да управлява, няма да може да излъчи първи министър - той няма абсолютно мнозинство".
"На тези избори единият победител е Меланшон, а вторият победител неочаквано е Макрон, защото неговата партия е по средата и в най-добрата ситуация да композира с всички десни сили, т.е. ще се получи вероятно нещо като сглобка. Очаква се в следващите две години да има нестабилно политическо управление във Франция. Да напомним и че след 2 години във Франция от президентските избори, на които Макрон не може повече да се кандидатират. Това му е втори мандат, не може да има трети"
Франция навлиза в непознати води, предупреди за БНР Стефан Манов от Обществения съвет на ЦИК:.
"Беше допусната съществена политическа грешка от страна на президента Макрон в оценката на ситуацията. Той недооцени нито способността на левицата да се обедини, нито че вотът на хората, които гласуваха за партията на Жордан Бардела и Марин Льо Пен, не е просто протестен вот на гняв. Партията се превръща вече в една доста по-представителна за населението политическа сила, за която вотът не е отхвърлящ".
"Нещата се промениха- при предишния мандат на управляващата парти едва ли не се смяташе за срамно като някой каже, че е гласувал за Марин Льо Пен, а вече не е, защото 1/3 от населението гласува за нея. Партията до голяма степен си промени и вътрешната, и външната политика. Само допреди месеци ги подозираха в силни връзки с Путин и симпатии към режима в Русия, а сега е точно обратното. Макрон подсказва, че е възможно да изпратят френски войници в Украйна, докато Бердела е против. А за вътрешната политика - главните теми на "Националния сбор" са емиграцията и т.нар. наказателна екология", добави преподавателят, който също като Стефан Манов е живял дълги години във Франция, където думите на председателя на крайната десница Жордан Бардела и лидера й Марин Льо Пен не бяха чути.
"Призовавам французите да се присъединят към мен и "Национален сбор" да спечели срещу тези, които искат да ни разделят, да подкопаят обществения ред и да се подиграят с нашите ценности", каза след първия тур Бардела, а Льо Пен беше категорична, че партията й е "заличила на практика блока на Макрон".
Изпълниха се обаче, призивите на френския премиер Габриел Атал - да се "попречи на "Националния сбор" да има доминация в парламента и следователно управление на страната с порочния план, който е намислила".
Ние не знаем какъв е бил истинският му замисъл, но в момента нещата не се катастрофални за него. Нещо, което допреди една седмица се изключваше напълно, сега е вече възможно - Габриел Атал да продължи да бъде първи министър, да бъде преназначен", обясни професор Гаврилов за БНР:
"Другата хипотеза е да търси консенсусна фигура измежду социалистите, но не и измежду крайнолевите. Нещата зависи до голяма степен от ново от Макарон - малко прибързана го бяхме отписали, но топката отново е в него момента. Истинската причина за това той да предизвика нови избори са изборите за президент след две години. Ако нещата биха продължили по начина, по който досега продължаваха, може би почти сигурно, че след 2 години президент би била Марин Льо Пен".
"Това е очевидно - две години съвсем не са далече. Те ще се прицелят в президентските избори. Дилемата пред "Националния сбор" е, че самата Марин Льо Пен не е много популярна във Франция главно заради своя баща, който имаше още по-крайни възгледи от нея и често е обвиняван за антисемитизъм, за расизъм и т.н. Или тя не е популярна фигура за разлика от младия Бардела, който очевидно доста се хареса на французите на първия тур, когато те гласуваха по с и когато той спечели най-много гласове".
Ами има две причини - едната е техническа, тъй като има двата големи блока, които играят срещу Барбела - този на президента Макрон и този на Меланшон, се договориха да формират нещо като санитарен кордон около партията на Бердела, т.е. всички срещу един. А втората причина е, че на втория тур французите гласуват с разума си, който подсказва, че е малко рисковано да дадат цялата власт изведнъж на партията на Бардела Той трябва да се докаже тепърва. Все пак ще отбележим, че той получава два пъти повече места, отколкото в предишния парламент. В някакъв смисъл той също е победител, въпреки че е разочарован, тъй като си беше вдигнал летвата малко по-висок, отколкото можеше да скочи. Но те прогресират и бъдещето е пред тях - той е на 28 години и не си е казал последната дума".
"Сега трябва стриктно да се спазва волята на народа! Премиерът трябва да си ходи!", призова и лидерът на френската радикална левица Жан-люк Меланшон.
"Напълно е възможно да не бъде сменен - желание на Меланшон не задължават президентът да остави Маленшон като първи министър. Още повече, че от самата коалиция, която той оглавява, е нежелан като премиер. Може да отбележим, че президентът Франсоа Оланд се кандидатира малко неочаквано в неговия регион, където навремето е бил избиран - той е доста консенсусна фигура сред социалистите и би могъл да поеме щафетата или най-малкото да съдействат при воденето на преговори. Така или иначе ще има нещо като сглобка", прогнозира проф. Гаврилов.
В нея вече членуват евродепутати от достатъчен брой дъхави, така че тя официално да се обособи като нова политическа сила в Европарламента.
"Представям ви един нов политически алианс, формиран от патриотични сили, които играят водеща роля в своите държави. Този алианс е замислен като ракета-носител, която ще понесе със себе си и други партии на европейско равнище в името на по-добро европейско бъдеще", каза лидерът на Австрийската Партия на свободата Херберт Кикъл, при представянето на новата група, която според проф. Улф Брунбауер от Института за източноевропейски изследвания е "сдружение срещу Европа, срещу Европейския съюз какъвто го познаваме".
Формацията може да се превърне в третата по големина политическа сила в новия Европарламент - ако към нея се присъедини и френският "Национален сбор".
"Създаването на новата група ще "погребе" "Идентичност и демокрация". Между членовете й има големи различия по миграционната политика и в отношението към Русия", добави за БНР генералният секретар на Австрийското дружество за европейски политики Паул Шмид, според когото "бъдещето на тази трета крайнодясна и евроскептична група е много несигурно“.
"Това не е първият опит за обединение на този тип партии. За Марин Льо Пен са важни само националните избори и то не толкова парламентарните, колкото президентските. За да ги спечели, тя не може да си позволи крайности", каза още той.
"Много е трудно да се каже, защото темата на "Националния сбор" е националната вътрешна политика. а Европа е на второ място, те не говорят много за нея. Трябва да минат няколко седмици хоризонтът да се изчисти, да се види накъде вървят нещата... Вероятно те самите не знаят и в момента вероятно обсъждат. Така се получи, че както левицата, така и президентската формация решиха да направят, както казват французите "бараж" пред "Националния сбор" на Бердела, т.е. да направят всичко възможно на втория тур той да загуби максимален брой места. Не е честно неща, но винаги се случват на втория тур", обясни професор Любомир Гаврилов.
"Това ще доведе вероятно до известна политическа нестабилност на европейско равнище - няма да има ясно очертана външна политика на Франция, а ще има външна политика, която върви по добре отъпкания коловоз, както е било досега, без радикални промени", каза още президентът на дружество "Френско Български Форум":
"По-скоро за българския избирател има една поука или по-скоро за българския политик. На изборите във Франция активността беше 67 процента, а на предишни избори беше почти 2 пъти по-малко, т.е. поуката за българския политик е, че когато има политическа оферта, която интересува избирателите - те излизат. А когато няма - те не гласуват, т.е. трябва да има политическа оферта, както направи Бердела".
Подробности ще можете да чуете в звуковия файл по темата, разработена за рубриката "Евранет Плюс" тази седмица от Зорница Близнашка.
