Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Да не омаловажаваме рисковете от топлинен стрес! Как да се пазим в жегите?

Снимка: freepik

Текущата 2024 година може да се превърне в най-горещата в историята на метеорологичните записи. От юни 2023 година насам всеки месец е бил най-горещият на планетата в сравнение със съответния месец през предходните години. Това се посочва в месечния бюлетин на програмата на Европейския съюз за наблюдение и мониторинг на Земята „Коперник“.

Май т.г. е бил най-топлият пети месец от 1940 г. насам. Температурните рекорди потвърждават колко важна е темата за изменението на климата, защото отражението му е върху всичко живо на Земята.

Въздействието на екстремните горещини се усеща все повече, включително в Европа, която се затопля два пъти повече от средното за света. Това неминуемо се отразява и на хората. Тялото ни се бори да регулира температурата в резултат на продължително излагане на високи температури и други фактори и това е проблем. Състоянието, в което изпадаме се нарича топлинен стрес.

От 15 години съществува универсален термален климатичен индекс. Той е изобретен за здрав човек и измерва топлинния стрес според топлоусещането, обясни пред БНР-Радио София Зорница Спасова от "Климатека".

Тя уточни, че за нашите географски ширини за горещо време говорим, когато температурата достигне или надмине 32 градуса.

Жълт код се обявява при 34-38 градуса.

Ако работите на открито, задължително от време на време влизайте в климатизирани помещения Снимка: Георги Нейков

В жегите най-уязвими са възрастни хора, малки деца, хронично болни, бременни и други.

Според последни проучвания цветът на дрехите не е от такова значение, каквото се смяташе, но е важно те да са свободни около тялото и да са от естествени материи.

Вече има разработени материи, които могат да намалят топлоусещането с 3 градуса.

Зорница Спасова изреди три заболявания, свързани с прегряването: леките мускулни крампи, топлинното изтощение, свързано със загуба на вода и сол, и най-тежкото – топлинния удар.

Тя препоръча престоят в „нормална“, гореща среда да се редува с период на охлаждане. Поне 3 часа дневно да бъдем в климатизирани помещения.

Трябва особено да внимаваме при топлинните вълни – когато има 3 и повече дни с високи температури.

В такива периоди е добре да ограничим кафето, алкохолът да се спре, да се пият подсолени течности.
Най-горещо става не в 12, а към 14 часа. Избягвайте излизането точно по това време

Чуйте разговора на Лъчезар Христов.

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна