3
"От станцията на връх Ботев се излъчват сигналите на националните медии, разказа за "Пътувай с "Хоризонт" Явор Наумов – заместник началник на Радиотелевизионната станция на връх Ботев. Там на покрива на България беше и екипът на БНР.
"1956 година официално е направена първата радиорелейна връзка София - Пловдив с една уредба за радиорелейни линии - 12 телефонни канала. Усвояването на връх Ботев и съжителството с него става при изключително трудни условия - почти полярни условия".
Това издание на новото туристическо предаване на програма "Хоризонт" на БНР - "Пътувай с "Хоризонт" се излъчи на живо от Радиотелевизионната станция на връх Ботев, която се намира на 2376 метра надморска височина, благодарение на любезните домакини.
Петър Чилов пък преведе успешно екипа на предаването "Пътувай с "Хоризонт" през серпентините от Калофер до кулата на връх Ботев, специално му благодарим!
"26 години съм вече тук, тоест съм ветеран, от 1998 г. съм и тогава бях най-младият, сега съм с най-дългия стаж, допълни още Явор Наумов.
"За мен най-важното в работата ми е свързано с техниката, а след това и любовта към планината.
Оцеляваме трудно с екипност и с екип, защото в планината "Човек до човек опира", долу в града е друго...Условията в Стара планина са трудни, тя разделя България на две, атмосферните условия са зловещи, ако не се държим един за друг, няма как да се справяме.
Времето се мени на 10 минути, а повечето хора си мислят, че нещата са лесни и прости, за съжаление много туристи тръгват незапознати, неподготвени и се стига и до това някои от тях да пострадат.
Работата ни тук е много отговорна, защото поддържаме апаратура за милиони долара, ние сме на дежурства, най-вече контролираме и поддържаме апаратурата, а през останалото време се грижим и за сградния фонд, посочи още Явор Наумов – заместник началник на Радиотелевизионната станция на връх Ботев.
"Основната ни дейност е ремонт и поддържка, заради последствията от студена зима тук, сподели за БНР и Ивайло Мичев, той е мачтовик. Той поддържа мачтата на връх Ботев, която е облицована в специални изолатори.
"Всичко е защитено, но всяко лято се налага всичко отново да се закърпи, 160 км. в секунда е силата на вятъра тук, но това е, което успява ветромера да засече...Работим с въжета, така инспектираме, работим на височина, като оглед правим всеки месец на всичко, каза Мичев.
Той допълни, че 50 дни в годината от връх Ботев се вижда България. Това са ясните дни - виждаме красота. Градовете ги виждаме като светлинки - Търново, Пловдив, трябва да е много ясно времето - това е през зимата, Карпатите се виждат също, каза още Мичев.
37 години на връх Ботев на станцията прекарва от живота си и инж. Марин Маринов. Той се качва през 1965 година и остава да 2002 година.
"Качихме се там с вертолет и заварихме там хора без електричество, само с един дизел-агрегат, с мощност 30 киловата, само за техниката и съоръженията, всичко друго беше студ и мраз, така започна нашият стаж, спомни си още с радост инж. Маринов.
Той посочи, че още през 1956 година станцията заработва на връх Ботев, а още през 1953 година е възникнала идеята за създаване на радиорелейно телевизионно разпръскване в България от инж. Минко Топалов. Той е работел в Транспорта и съобщенията, това е било революция за тогава.
Той и негови колеги са искали да въведат безжичната и безкабелна телефония, иначе това са били кабели, въздушни проводници, по безжичен път.
"Тогава се е търсело антените да бъдат разположени на голяма височина, да се оглеждат като огледала едно в друго, пред тях да няма възвишения, да няма прегради, които да прекъсват връзката. Търсят трасета за две основни магистрали - за София - Бургас, за София - Варна, и Бургас - Варна.
Проучванията попадат на връх Ботев - най-високият в Стара планина и най-високият в центъра на България. Да може и на изток и на запад, да се вижда, Спас Данилов е първият началник там, работата е била много трудна, да осъществят безжична връзка с една антена от пощенската станция в София, другата на връх Ботев, чувал се е гласът на Цола Драгойчева, тогава министър на съобщенията, това дава основание за държавна поддръжка и връх Ботев да бъде основният стълб за ефективна телефония и използването на ултра къси вълни с голяма перспектива.
Започват и пробите и с другите градове в страната и започва и строежът на сграда за техническите съоръжения и за персонала, а път не е имало до там, всичко се е пренасяло от калоферци с катъри...
Така започна строителството на 100 метрова телевизионна кула, устойчива на природните катаклизми и с ледозащита, сложно съоръжение, което за първи път се прави в България на такава височина, с модерна за времето си техника от Западна Европа и Русия.
Връх Ботев кръстоса връзките на България и доставяше във всички посоки, а Калофер стана град, за който разбра цяла Европа през онези години - 1960 година - това разказа инж. Марин Маринов за "Пътувай с "Хоризонт".
Още по темата в звуковите файлове.
