Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Людмила Петкова: Има риск второто плащане по ПВУ да не бъде в пълен размер

Людмила Петкова
Снимка: БТА

Има риск второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност 653 милиона евро да не бъде получено в пълен размер. За това предупреди служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова от парламентарната трибуна по време на изслушване по темата.

Причината е, че страната все още не е изпълнила няколко от ангажиментите си по ПВУ. Трябва да бъдат приети Закон за несъстоятелност на физическите лица, Закон за защита на хората, които подават сигнали за нарушения, процедурни правила за членове на Антикорупционната комисия, промени в Кодексите за етично поведение на българските съдии и на българските прокурори и следователи, както и Пътна карта за така наречената климатична неутралност. Тези законодателни промени да бъдат приети без забавяне призова депутатите министър Петкова:

"Европейската комисия се очаква в средата на тази година да направи оценката по второто плащане, след което България има 6-месечен срок, в който, ако не представи информация за тези реформи, че са изпълнени, тоест законопроектите не са приети, съответно ще бъде наложена финансова корекция, която след това България не може да претендира да бъде установена".

Министър Петкова посочи пред депутатите, че крайният срок, в който България трябва представи на ЕК исканията си за промени в своя План за възстановяване и устойчивост е 11 септември. Правителството възнамерява да поиска отпадане на ангажимента, според който до 2025 година въглеродните емисии от производството на електроенергия трябва да бъдат намалени с 40 процента спрямо 2019 г.

Другото основно искане на Брюксел, което България ще се опита да предговори, предвижда "Булгартрансгаз“ и Електроенергийният системен оператор да бъдат извадени от структурата на Българския енергиен холдинг. Според министъра на енергетиката Владимир Малинов едно подобно отделяне крие риск за финансовата стабилност на холдинга: 

"Може би единственият и най-голям риск е свързан с т.нар. облигационни заеми и възможността същите да станат предсрочно изискуеми. Ако се стигне до тази реформа да бъде изпълнена, това ще доведе и до необходимост от предоговаряне с всички облигационери на условията по облигационния заем", каза в НС министърът на енергетиката Владимир Малинов.

По публикацията работи: Георги Николов
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна