Между 2013 и 2023 година партиите, които или са минавали бариерата от 4% за парламента, или в дадена кампания са похарчили поне 1 милион лева, общо са изразходвали 68,45 милиона лева.
Това сочи анализ на Мартин Драганов, стажант в Института за пазарна икономика.
Данните, които използва са от Сметната палата, където партиите са длъжни да отчитат направените от тях разходи по време на предизборни кампании. Близо половината от изразходваните средства - в размер на 33,4 милиона лева, са изхарчени от "партиите на статуквото" - ГЕРБ, ДПС и БСП.
Между 2013 и 2021 година те представляват средно 55,1% от парламента, а след 2021 година – средно 56,7%. Електоралната вълна за "промяна" в последните три години не намалява дела им в спечелените депутатски места.
Същевременно те могат да си позволят значително по-ниски разходи за кампания в изборите след април 2021 година в сравнение с похарченото от тях между 2013 и 2019 година.
В периода само "Обединени Патриоти" постигат завидни резултати с малкото инвестираните средства.
"Високите разходи за кампании не гарантират автоматично успех в изборите, а по-скоро подчертават нуждата от стратегическа иновация и по-добро управление на ресурсите на партиите, стремящи се да постигнат електорално предимство пред дълго управлявалите досега. Изключение са патриотичните партии, които разменят твърд електорат помежду си през осемте разгледани изборни цикъла и предизборни кампании", коментира Мартин Драганов.
Чуйте повече в прикачения звуков файл.
