За целите на "Регионални профили: показатели за развитие" екипът на Института за пазарна икономика (ИПИ) разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Повече подробности по темата разказа Петя Георгиева от ИПИ.
Тя поясни, че изследването е свързано с достъпа до общопрактикуващи лекари и лекари специалисти. По отношение на първите е колко пациенти средно на област един лекар може да обслужи. Това е статистически показател, който показва какво е населението на дадена област и с колко доктори тя разполага. Очакванията са, че понеже населението на България намалява, то толкова по-голям брой пациенти ще бъдат обслужени, но резултатите сочат точно обратното.
"Тенденцията е много тревожна за някои области, не навсякъде. Има области където достъпът е по-добър от този в други и веднага ще дам пример с области като Плевен. Основната причина това да е така е Медицинският университет в Плевен, който произвежда специалисти, които остават да работят там", каза Георгиева.
На другия край са областите Кърджали и Търговище, а във Видин и Шумен достъпът се подобрява. Данните сочат, че по отношение на лекарите специалисти, в целия ЕС страната ни стои добре, защото през последните 20 години не сме изгубили много от тях. Не така обаче стои въпросът с медицинските сестри, където положението е критично, категорична е тя. Относно специалистите отново най-зле стоят нещата в Кърджали, Ямбол, Северна България. Големите области с университети изтеглят специалисти от по-малките населени места. От друга страна те се концентрират там, където се предлагат повече специалности. Ярък пример за това са офталмолозите, кардиолозите, специалистите по вътрешни болести и др. Област Плевен отново е на първо място, следвана от София.
"По отношение на общопрактикуващите лекари имаме проблем и в област като София, тъй като по наши наблюдения доста малко лекари решават, след като завършат своето образование да се занимават да бъдат общопрактикуващи лекари в област като София", каза Георгиева.
И добави, че те са почти изцяло зависими с взаимоотношенията си с НЗОК, или най-общо казано, по какъв начин и в какви размери касата ще заплаща техния труд. Положението при специалистите обаче е по-различно, тъй като те имат възможност да работят и на частно. По думите й качеството на здравеопазването се изразява именно в показатели като достъпа, а другите са свързани със заболеваемост, смъртност и продължителност на живота.
Кои са решенията за да бъдат преодолени тези дисбаланси?
"Истината е, че няма нито бързи, нито лесни решения, но такива все пак има. Те винаги са свързани с това, каква здравна политика правителството решава да следва. Това, което ние искаме да виждаме като граждани на тази държава е една здравна политика, която е основана на разума, подплатена е с достатъчно средства, която е планирана и измислена така, че да е ориентирана около пациента и неговите нужди", сподели Георгиева.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
