Депресията е често срещано психично разстройство, при което преобладават чувства на тъга, самота, отчаяние, гняв и апатия. Това не е временно състояние (означавано понякога като депресивно настроение), което преминава след определен период от време, а реално заболяване, за което е необходимо лечение. Тя включва не само ума или мозъка, но и цялото тяло, отразява се на начина по който човек яде или спи, чувства се по отношение на себе си и мисли за нещата. Депресията не е състояние на лична слабост, нито състояние в което някой може "да се вземе" в ръце. Не зависи от болния да реши да се успокои, или да се оправи.
Дали състоянието в което се чувстваме изисква намесата на лекар и към какъв специалист да се обърнем, как да различим пониженото настроение от депресията, всяка депресия ли изисква специализирана помощ?
В предаването "Ритъмът на столицата" разговаряме с психиатъра д-р Петра Маринова, според която проблемът в последните години е и в двете посоки – както има все още едно голямо забавяне в търсенето на психиатрична помощ при разпознаването на депресията, така има и хора които много бързо и лесно се самодиагностицират. Съществува и свръх диагностициране на депресията в не съвсем обективното й оценяване.
"Когато ние психиатрите я използваме като клиничен термин, като нещо, което налага лечение, тя има и други симптоми. Това което можем да различим между тъгата, която е съвсем нормална и депресията е, че настроението става напълно непроменящо се – когато се случи нещо хубаво, ако човек е тъжен, по-скоро може да се зарадва на хубавото, но в една клинично значима депресия то остава трайно непроменливо в продължение на поне 2 седмици, а понякога и доста повече, в които той на нищо не може да се зарадва. Често няма енергия за нищо, натрупват се проблеми с апетита и съня", поясни д-р Маринова.
Ако не се третира правилно и индивидуално, тя може да се влоши с времето. Специалистът, който на първа линия може да прецени има ли нужда човекът от психиатър или не, е личният лекар. Категоричното мнение за това е, че ако човек се чувства блокиран и несправящ се и не може да преодолее някакви затруднения с енергия с настроения сам, трябва да се насочи към психиатър, който да постави диагнозата, подчерта д-р Петра Маринова.
"Депресията е реално, но и лечимо състояние и това трябва да се повярва от хората. Въпреки че не може да бъде обективизирана чрез дадено изследване. Точно хората, които не могат да повярват, че нещата могат да станат по-добре и че може да се излезе от това състояние имат най-много нужда от помощ и тези хора бих посъветвала да ни потърсят. За съжаление депресията променя начинът ни на възприятие, сякаш всичко виждаме през черни очила, възможността да получим помощ ни се струва невъзможна, непосилна. Виждаме само купища пречки до реално подобрение, това може да е част от самата проява на депресия, затова бих насърчила такива хора да се обръщат към психиатрите", изтъкна тя.
Достъпна консултация и помощ
Дневните стационари са структури обособени от държавата и финансирани от бюджета. В тях работят екипи от специалисти, които предлагат психологическа помощ и оценка, дори и да не си здравно осигурен, можеш да потърсиш помощ в тези звена, подчерта д-р Маринова.
Още за подкрепата която можем да получим за справяне с депресията и как психичното ни здраве се отразява на физическото ни състояние, чуйте в интервюто на Ана Попова в звуковия файл.
