Красотата и поезията на мрака – малко весели, повече тъжни, но все крайно експресивни, ще владеят пловдивския античен театър в три поредни дни 20, 21, и 22 септември, когато предстоят три ексклузивни концерта за целите Балкани. Великолепни гости и чудесно подбрани български формации, които да подгреят публиката за тях. "Моно Инк." – една от най-популярните съвременни немски групи, ще изнесе зрелищен готик и индъстриъл спектакъл в петъчната вечер. Хамбургчани взимат името си от мономания – популярна през 19-ти век диагноза за психическо разстройство, което в общи линии се изразява с "моментна лудост" на иначе здрав разум, побъркване на някаква тема, предмет или мисъл – мания за преследване или пък за величие. Препратка към шеметното преживяване в топлата нощ.
Ордьовърът на тридневната фиеста обаче ще сервира "Рейдиогейст" – пъстро интернационално трио. В него са китаристът Румен Илиев и барабанистът Хулио Батериста, които са базирани в Германия, и басистът и вокалист Джордж Джордж, живеещ и работещ в Обединеното кралство. Музиката им съчетава различни рок влияния с мощен и епичен звук. През 2022 година музикантите взеха участие в мащабния шоубизнес форум Spike Bulgarian Music Showcase, който се провежда с голям успех в града на тепетата.
Вечерта на 21 септември ще започне с родната супербанда Me Аnd My Devil, фронт на която е роденият в Пловдив Ангел Каспарянов, подкрепян от двама от "Одд Крю" – Васил Първановски (китари), Мартин Стоянов (бас), както и Деян Драгиев – Даката (барабани). След тях е чудесната френска група Klone. Модерно звучене, пак пост-арт, но вече груув метъл. Доста прогресарски барнат, със сайкъделик атмосфера, с интригуващи композиции, които малко трудно се разплитат заради на моменти дръпнатия си характер, но внимателното ухо ще открие същинска съкровищница от метафори. Силен фронт с пълен с живот вокалист и глас, контрастиращ на фона от електронни подложки, гръндж депресия и отнесеност по сиатълски, а и характерен за индъстриъла гнява, изсипва актуалният им диск "The Unseen". Накратко: нещо като европейския отговор на "Туул" и "Мастодон".
Хедлайнъри са звездите на прогресив рока "Пейн ъф Салвейшън". Те са широкоизвестни с невeроятното си инструментално майсторство, много влияния и препратки и мрачен поетичен подход. От първия си албум през 1997 година досега, ветераните са с репутация на непредсказуеми артисти, постоянно експериментиращи с музикалните стилове. Разбира се, и в Пловдив те ще бъдат предвождани от Даниел Гилденльов – монументален вокалист, текстописец и китарист на формацията. Невъзможните шведи както винаги блестят до невъзможното. Те са от онази порода, която залюбваш или съответно намразваш от самото начало. Последното им издание "Рanther" отново не откликва на първо слушане, ситуирано в разностилие и експериментаторски дух - както, впрочем, и предишните им творения, богати и посвоему красиви. В същото време композициите са достъпни за последователите на твърдата и прогресивна музика и донякъде леко приличат на предходното грандиозно концептуално произведение "In Тhe Passing Light Оf Day", чиято премиера се състоя през 2017 година. Замислен като продължение на старата епика на квартета, единайсетият му студиен проект показва инатливостта на шведите и нежеланието им за лесна продажба. Иначе казано, тук се анализира с думи и звуци психологическата ядка на цялото направление. Люшкането от мек към твърд звук и обратно е добър показател за меломански задоволства. Кръстосаният подход обаче е повече от ясно предвидим, а и лидерът Даниел Гилденльов се грижи за спокойствието ни с красива чувственост във вокалите. След още един-два подобни албума от тези хора, може да ни се наложи да забравим за (някои) отвъдокеански гении на коравия прогресив.
22 септември е отреден за феновете на метъла от Норвегия, защото на вековната сцена в Античния театър излиза певецът и китарист на "Емперър" Вегард Свере Твайтан със сценичен псевдоним Исан – от арабски "прелест". Блек метълът от страната на северното сияние, фиордите, сьомгата и елените е по странен начин не без връзка със своя добил комерсиална успешност рок антипод от 90-те – грънджа – явление, белязано на свой ред от прословути саморазрушителни тенденции. А, разбира се, това е период на социални трансформации, дори разпад, не само тук, на Изток, но и на Запад. За мнозина, които израснаха тогава, блек метълът с нащърбен хармониум се оказа музиката на прехода.
Ihsahn – този уникален артист, ще посети страната ни за първи път със своята солова банда и трябва да признаем, че нетърпението за тази среща с него е голямо, тъй като е сигурно, че ще станем свидетели на един от най-добрите концерти от последните години – извън тривиалното, с нестандартно звучене и неповторима атмосфера на магичното място. Култова фигура в норвежката екстремна сцена, той често избира за свой бек-ъп състав на живо именитите си сънародници "Лепръс", хората на Ейнар Солберг също са от онези странни композитори и импровизатори, стряскащи с иновативните си похвати: заряд от прог, джент, поп, фънк, трип - хоп и електроника, но резултатът е далеч по-внушителен от сбора на тези влияния. За моя огромна радост, професията ми повели да съпреживея точно тази комбинация на ръка разстояние и не е честно да скрия, че хората наоколо се превръщат в радваща окото гротеска на меломани-епикурейци, пребозали с амброзия от музикални гами. В наши дни мултиинструменталистът, композитор и продуцент съсредоточава енергията си да твори и да се изявява индивидуално. На 16 февруари тази година той издаде новия си концептуален албум "Ihsahn", в който сам изпълнява всички вокали, китари, бас и кийборди.
Концертът – част от форума Music Of The Ages, ще бъде открит от бургазлиите "Врани волоса" (на старобългарски "черни коси"). Синонимът за музиката на Враните е "стихии". Огън, вода, земя – всичко има в саунда на родните авангардисти. И не просто въздух, а буря – защото въздухът по концертите им трепери от напрежение и единствените, които могат да укротят побеснялата тълпа, са те, пейгън боговете на сцената. Врани носят със себе си магията на черноморието, където и да идат. Морски бури, кървави лъчи, древно величие – виждаме и чуваме това всеки път, когато тези стари, любими приятели, с които знаем наизуст бирите и пейките на Морската градина, се качат на сцената. Агентите на харизматичния фронтмен Христо Красимиров отдавна утвърдиха името си като водеща пейгън формация, която – стъпка по стъпка, оформи и избистри стила си, като заряза блек метъл сянката. Определено дълбоките епични лирики на български език, които певецът поднася с патетично чувство, са една от силните черти на групата. Нейната идентичност се подсилва и от чудесно вплитане на "сърдити" китари с чисто емоционално пеене.
Предвкусването на тези събития – част от културния календар на община Пловдив, от петък до понеделник, се услажда още повече – о, прелест!, предвид факта, че 23 септември e официален почивен ден, така че тържествата под откритите небеса на Филибето да бъдат на воля бурни.
Чуйте в звуковия файл:
