Приключиха редовните археологически проучвания в кв. "Калетата" на град Лом, съобщиха от екипа на гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН, който ръководи разкопките.
За седма поредна година е проучван участък до западната крепостна стена на късноантична крепост, като акцентът е поставен върху по-ранните периоди на обитаване, които предшестват самата крепост. Касае се за римско селище от II - III в. и два военни лагера от I в.
От II - III в. е проучена керамична пещ, която е служила за изработка на качествени керамични съдове с червенолаково покритие. Тя е използвана по време, когато под Лом е функционирало цивилно селище.
Край него се е намирала и една от римските митници, а неговото пристанище е било основно в западната част на Долна Мизия. През II и първата половина на III в. е и най-големия икономически и културен разцвет на Алмус за Античността. Съоръжението е запазено на място и експонирано.
Почти цялостно проучена е казармена постройка от втората половина на I в. Нейната дължина е над 30 метра, а широчината - 10 м. Тя е приютявала подразделение на римска конна част.
В северния край на постройката се намира по-малко помещение, което е служило за дом на офицер. В казармената постройка са открити множество вносни керамични съдове, основно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този военен лагер е опожарен при военно нападение през 80те години на I в.
Изненада за екипа е откриването на по-ранен лагер, принадлежал на неидентифицирана военна част, лагерувала при днешния Лом през първата половина на I в. От него частично бяха разкрити три успоредни рова, които обграждат крепостна стена.
Рововете са с широчина от около 1,80 м и дълбочина 1,70 м, а в долната си част имат малки канали. Подобни съоръжения са проучени по река Рейн и датирани през първата половина на I в.
Ровове от това време от Долен Дунав са съобщавани единствено при Хърлец (Августе) и Белене (Димум), но цялостните им параметри не са установени. Крепостната стена е изградена от кирпичени тухли.
В границите на римските лимес в днешна България сходно съоръжение е проучвано единствено при легионния лагер Нове, край Свищов. Двете крепостни стени са и най-ранните известни към момента римски фортификации на Долен Дунав.
Тази при Лом е спряла да функционира около средата на I в., когато рововете са запълнени, а стената е частично демонтирана, за да се изгради нов лагер, този път на конна част.
Въпросът за времето на първото настаняване на римски гарнизон в Алмус остава открит, но не може да се изключи това да се е случило през първото или второто десетилетия на I в., тоест с началото на системното изграждане на римска отбранителна линия по Долен Дунав.
Най-ранното селище под квартал "Калетата", открито на над 7 метра дълбочина, е от Късната бронзова епоха. Датира се около XI в. пр. Хр.
От него частично е проучено жилище, което е имало глинен под. Селището е принадлежало на добре известната в Северозападна България култура Балей-Орсоя.
При проучването са открити близо 400 находки, които ще постъпят в Исторически музей Лом.
, за да научите най-важното от деня!
3
