7
Първи януари е наситен с много емоция, очакване и радост, свързани с надеждата за благодатна година, в която всеки член на семейството да бъде здрав и да постига мечтите си. В българския празничен календар 1 януари е известен като Сурва, а също и Васильовден, тъй като православната църква почита вселенския отец и учител Св. Василий Велики. Имен ден празнуват десетки хиляди българи с имена Васил, Васко, Василка, Василена и пр.
Голяма част от съвременниците ни продължават да спазват вековните български традиции, свързани с посрещането на Новата година и първия ден от календара. Обикновено новогодишната трапеза е пищна и богата, като на масата задължително присъства месо, вино, ядки, плодове, новогодишна баница с късмети и новогодишна погача с паричка, за да се разбере кой член от семейството какъв късмет ще има през цялата година. Една от най-разпространените традиции е да се посещават роднини и приятели, като се изказват пожелания за щастие и успех. Често се организират семейни обеди или вечери, където семейството, заедно с роднини и приятели се наслаждават на традиционни български ястия с боб, кисело зеле, свинско месо – символ на изобилие и благополучие през новата година.
Домът ни трябва да бъде чист и спретнат, като има и старо поверие, че в деня, в който посрещаме Новата година трябва да сме облечени с най-хубавите си нови дрехи, така годината за нас, ще бъде плодотворна и изобилна.
"На 31 декември се прави третата кадена вечеря (Първата е на Игнажден – 20.12, а втората – на Бъдни вечер). Вярва се, че с прекадяването с въглен и тамян се пречиства домът от зли сили, които бродят по това време на годината" – напомня ни етнографът Мария Боянова от Посетителския център към Етнографския музей в София:
"Мръсните дни все още продължават – те са до 6 януари, Йордановден, когато е кръщението на Иисус Христос и на практика вече става неуязвим. Нечистите сили тогава се изтеглят вече, но, така или иначе, мръсните дни отбелязват този период на преход, те са наистина свързани с Новата година. На трапезата съответно са включени задължително баница с късмети, питка с паричка, а късметът идва при този човек, който извади паричката. А пък дряновите пъпки, които се слагат в баницата като късмет – те са също заредени с послание, като всеки изтегля някакво наричане, закодирано в дряновата клонка.
Имаме също така и гадаене с ореховите ядки и черупки съответно. В зависимост от това каква е ядката вътре, се определя и годината за съответния човек. И още едно старинно гадание е с люспи от лук. Изваждат се дванадесет люспи от лук и се слага сол във всяка от тях и се наричат всяка за отделен месец в годината. Те престояват така през нощта, а на сутринта се гледа къде тя се е стопила и къде е останала суха в люспата – така се познава кой месец ще бъде влажен и кой ще бъде сух в идната година."
Част от старинните обичаи са достигнали до наши дни, но има и такива, които са на път да изчезнат. За един от тях, свързан с нощта срещу Васильовден научаваме чрез разказа на специалиста от Етнографския музей:
"Важно е да отбележим, че вечерта на 31 декември започва обичаят наречен ладуване (прави се и на други големи празници през годината – бел. ред.). Момите в селото се събират и в едно сребърно менче всяка поставя пръстен, гривна или друг накит. Съдът се покрива с червен плат и се оставя да нощува под трендафил под звездите.
На сутринта на първи януари се взима това менче и малко момиченце, което трябва да е последно родено дете в семейството, вади пръстените един по един и започва да нарича – съответно коя мома, за кой ерген ще се омъжи. Тук е важно да се отбележи ролята на това малко момиченце, защото щом то е толкова малко и неразбиращо, идеята е Божията воля да говори чрез него. То не е в състояние да манипулира по собствено усмотрение наричането. Съответно виждаме гадания за любов, за плодородието и за късмета през годината.
Всички тези неща започват с Новата година и отразяват очакванията на хората за идните месеци. А паричка в питката има и за Нова година, като тази на Бъдни вечер, която се появява на по-късен етап в празничната обредност."
С настъпването на Нова година тръгвали да обикалят сурвакарите – със зловещи маски и шумни звънци те огласяли някога улиците.
"В днешно време, поради промяната в календара, сурвакарите се появяват на 13 срещу 14 януари – те са точно една от предпазните мерки, които общността предприема, за да се защити от злите сили" – казва още Мария Боянова:
"Кукерите са по-скоро пролетните маскирани мъже, които са свързани вече и с Великден, когато започват Великденските пости. Тогава, в първата седмица излизат и тези кукери. Съответно те са характерни за Източна България, но пак имат много регионални названия – пояснява етнографът. – Сурвакари и кукери е най-общото групиране, което можем да направим между зимните и пролетните маскирания. Но те имат и всякакви други названия – бабугери, джамалари, старци, така че всяко населено място си ги нарича по собствен начин. Напоследък има интерес сред българите за връщане към тези стари обичаи, вярвания и практики. Това е показателно дори само с книгите, които излизат по темата напоследък, но не всяка от тях може да бъде надежден източник."
Важни са обаче вярата и позитивните мисли, с които гледаме напред в бъдещето. Нека 2025-а донесе мир, здраве и благоденствие на всички хора по света!
Вижте още:
Снимки: БТА, БГНЕС, БНР-Варна, etropole.bg, архив
