В съботната вечер ще си припомним гласовете на Карло Бергонци и Рената Тебалди.
La divina Renata я наричаха милионите фенове по света заради уникалните вокални качества – рядко срещано по сила и красота лирико-драматично сопрано. Безукорна техника, която ѝ помага с лекота да преодолява най-виртуозните епизоди, гъвкавост, фантастични отблясъци, мекота и нежност… С една дума: глас-чудо! Тосканини пръв подава ръка на бъдещата оперна дива и тя уверено изкачва стъпалата до трона в театрите на Милано, Рим, Неапол, Венеция, Лондон… С най-силните ѝ роли в опери на Верди и Пучини.
Рената Тебалди е родена на 1 февруари 1922 в Пезаро. Две години по-късно, на 12 юли във Видаленце, недалеч от Парма на бял свят се появява Карло Бергонци. Медиите изобилстват със суперлативи по време на 40-годишната кариера на великия тенор. С подобно сценично дълголетие не могат да се похвалят съперниците му Франко Корели, Марио дел Монако или пък Джузепе ди Стефано. Рецептата на Бергонци ли? Ето я: "Мнозина таланти изгарят бързо, защото запалват свещта и от двата края. Това унищожава собствените им вокални качества. Винаги съветвам: имайте търпение! Изберете точния момент и подходящ репертоар. Това гарантира дълголетие в професията."
А Густаво Марчези – биографът на певеца припомня: "Майсторството на Бергонци се откроява с пълна сила в съвършено естественото моделиране на вокалната линия. В умението да откроява детайла. С искреност и безпогрешен музикален усет да открива опорните точки в извайването на образа."
В средата на 60-те години и Тебалди, и Бергонци са на върха на славата. Това е времето, когато в дискографските колекции на меломаните се появява ценен запис: "Дон Карлос" на Верди. Маестро Дьорд Шолти е събрал в студиото на Decca наистина най-доброто, което предлагат световните оперни сцени: Елизабет Валоа е Рената Тебалди, Дон Карлос – Карло Бергонци, Филип Втори – Николай Гяуров, Родриго, маркиз Поза – Дитрих Фишер-Дискау, принцеса Еболи – Грейс Бъмбри, Великият Инквизитор – Марти Талвела, хора и оркестъра на Ковънт Гардън ръководени от сър Дьорд Шолти.
За наша гордост Николай Гяуров феноменално се преобразява като Филип Втори. Ролята на живота му я нарича Розалия Бикс, защото където и да се появи той, дирята е неизлечима! С нея отмерват всичко последвало… Дебютът на Гяуров в ролята на испанския монарх е в Софийската опера през 1960. Три години по-късно триумфира във Виенската държавна опера, а в края на същата 1963 – и в Ла Скала.
"Какъв глас, каква музикалност, каква актьорска дарба и най-сетне – каква величествена осанка! Могъщ бас, който навлиза в партията на Филип с големите достойнства на кантилената, обагрена в нюансите на страданието…", отбелязват в австрийския печат.
И още от Viener Zeitung: "Никога самотата на Филип не е представяна така покъртително! С този Филип Николай Гяуров остава велик певец, дарил ни с невероятната хубост на големия си басов глас…"
