Чуй новината: Стремежът към поевтиняване е общ знаменател за много хранителни стоки и продукти, които през последните месеци и години видимо са влошили качеството си.
Това обикновено става там, където технологиите позволяват използването на евтини заместители.
Това коментира пред БНР-Радио София Богомил Николов от Асоциацията на активните потребители. И посочи като емблематичен пример сиренето, произвеждано с палмова мазнина.
Въпросът е дали обществото и институциите изпуснаха някои от секторите от погледа и контрола и защо.
Освен млечния сектор Николов посочи още, че слабо място може да се намери във всички бизнеси с преработване на храна, където се влагат много добавки, включително означени с "Е…" – консерванти и оцветители, които невинаги са безопасни за здравето при натрупване в организма.
"В ябълката няма да ги намерите. Нито в домата, откъснат от градината. Но по телевизията ще видите реклами точно на тези храни в шумящи пликчета. Не можем да наречем качествена храна такава, чиято рецепта е измислена в лаборатория. В сравнение с румънските, на българските фермерски пазари могат да се видят бутикови храни."
Регулациите обикновено са съобразени с интересите на големите производители. В европейските страни за малките производители съществуват изключения и облекчения. Често пъти некачествените продукти са устойчиви, защото хората ги купуват, въпреки по-ниското им качество. Важно е да правим разумен избор, но често пъти това е лукс, заради недостатъчното финансови средства, с които разполагат хората, коментира още Богомил Николов.
Чуйте разговора на Мария Илиева.
