Съветът за тристранно сътрудничество обсъди бюджета на Здравната каса, който е с близо 16% по-висок, или 1,36 милиарда лева повече спрямо миналата година и достига 9,4 милиарда лева. И работодателските организации, и синдикатите обаче посочиха редица проблеми в здравно-осигурителната система, които не са обхванати от проекта за бюджет.
"Все повече лекари пускат търговците в храма", заяви Васил Велев от една от работодателските организации:
"В този бюджет всичките лобита имат на какво да се зарадват, а пък хората нямат лоби очевидно, защото се плаща за скъпо лечение и скъпи лекарства, когато вече е късно, вместо да се откриват на ранен стадий заболяванията чрез въвеждане на европейски стандарти за скрининг".
Като цяло бизнесът е разединен в подкрепата си за бюджета на Здравната каса.
Деян Денев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България:
"Оценяваме усилията за запазване на балансирано разпределение на здравноосигурителните плащания спрямо предходни бюджети. Разбира се, подкрепата не е безусловна. Трябва да отбележим, че от няколко години Националната здравноосигурителна каса оперира в ситуация на, ще го нарека условно, скрит дефицит и ще дам пример с лекарствената помощ".
Синдикатите се въздържаха. Димитър Манолов от КТ "Подкрепа":
"Революция не сме очаквали, не ги виждаме. Говорейки конкретно за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, повече от ясно е, че тоя бюджет е изготвен на исторически принцип. В него липсват политики и реформи за справяне с основни предизвикателства в системата на здравеопазването".
Очаква се по-късно през деня да се проведе и правителствено заседание, на което да бъдат обсъдени бюджетите на Здравната каса, Държавното обществено осигуряване и държавния бюджет.
