Чуй новината: Прокуратурата поиска от Конституционния съд всички документи по делото за законността на изборите за 51-во Народно събрание - от жалбите на партиите, които го сезираха, до резултатите от работата на назначените от съда експерти.
Това стана часове след като в ефира на БНР председателят на Конституционния съд Павлина Панова беше категорична, че докато съдът не излезе с окончателно решение по т. нар. изборно дело, нито една институция, включително и държавното обвинение, не може да иска материали по все още висящия казус.
"Конституционният съд е силно обезпокоен", каза Панова 12 часа след безпрецедентното си обръщение към гражданите заради образуваната в петък прокурорската проверка по делото за вота от миналия октомври.
Тя е по сигнал на "Информационно обслужване", на което ЦИК възложи да преизчисли резултатите от изборите, отчитайки разминаванията в близо 1000 секции, констатирани от експертите, назначение от Конституционния съд.
Попитана дали предоставянето на материали от делото без разрешение на съда е закононарушение и дали възникналото, включително и политическо напрежение, може да се възприеме като форма на натиск за финално решение в една или друга посока, Павлина Панова отговори:
"Предполагам, че закононарушението се извършва там, където всъщност трябва да се извърши дейността, за която е възложено с определение от 26-и март на Конституционния съд и тези органи трябва незабавно, своевременно и компетентно да извършат дейността, която им е възложена от Конституционния съд. За нас отговорност носи Централната избирателна комисия, на която пряко е възложена тази дейност от Конституционния съд и "Информационно обслужване", на които пък Централната избирателна комисия е предоставила данните и изисква от тях информация. Докато е висящ съдебният процес, не би следвало да се изискват каквито и да било материали по това дело. Създава се усещането, че се извършва някаква дейност за проверка. Не знам за какво престъпление, която вероятно може да е насочена по дейността на конституционния съд по събирането и проверката. Не го усещаме като натиск, но сме озадачени за тази дейност при висящ съдебен процес. Ако има някакъв натиск, надявам се такъв да няма и силно съм убедена, че не би трябвало да има, той не е пряко върху Конституционния съд, защото той ще работи с данните, които ще подаде Централната избирателна комисия".
Малко по-късно все пак стана ясно, че прокуратурата проверява КС. В спешен порядък от съда се искат - жалбите на политическите партии по повод резултатите от последните парламентарни избори, решенията и мотивите, с които е образувано делото, правилата, по които са работели експертите, включително при определянето кои бюлетини са действителни, кои не, по какви критерии се приема тяхната работа, правилата при изискване на изборните книжа от Централната избирателна комисия и общинските администрации, включително образци на приемо-предавателни протоколи/констативни протоколи, както и информация кой или кои членове от Конституционния съд или експертите са определили кои изборни книжа да се представят при изготвяне на оценката от експертите и писмата, с които са изискани от ЦИК /Общинската администрация изборните книжа.
От прокуратурата искат още и всички приемо-предавателни протоколи или констативни протоколи, с които са получени изборните книжа, резултатът от работата на експертите - протоколи, записи от срещи, има ли уточнения за уеднаквяване на работата, причини за привличане на криминалисти, правила за тяхната работа, експертизата на криминалистите.
По-късно се очаква и отговорът на Конституционния съд.
От интервюто на Павлина Панова за БНР стана ясно, че Конституционният съд е в готовност почти незабавно да постанови съдебно решение, след като получи данните от ЦИК.
"До голяма степен ние сме наясно с фактите, наясно сме какво ще приемем по делото, но ни е необходима финалната информация, за да постановим окончателния си акт, а именно, да кажем има ли незаконност на избора на народни представители, на колко и на кои от тях", каза тя.
