„От Роберт Валзер може да се прочете много, но за него – нищо“, пише през 1929 година Валтер Бенямин в есето си за писателя. Днес нещата са се променили. У нас след „Помощникът“, „Якоб фон Гунтен“, „Семейство Танер“ и „Разходката“, в превод на Мария..
„Трябва да споделя, че един предобед, не помня точно в колко часа, тъй много ми се доиска да изляза на разходка, че нахлупих шапка, напуснах стаята си за писане и всички, обладали ме там духове и хукнах по стълбите надолу към улицата.” Така започва..
