Нещо страшно се случва у нас. Заставам на кварталната будка да си купя вредни субстанции (кофеин и никотин, все пак съм на работа), а там – няма врява, няма глъч…. Няма „Дай ми двайсе златни пирамиди…“. Няма „Тука имам едни десет лева, дай ми още..